Google+ Followers

Thursday, January 26, 2017

пета поредна конференция





СЪЗНАНИЕТО

Петата годишна конференция на катедра Философия във ФФ  ще се проведе утре, 
27 януари 2017 г. от 9.00 да 19.00 часа в Зала 1 на Ректората. 

Конференциите продължават „дебата за съзнанието“, свързван с имената на Димитър Михалчев (1880-1967) и Аристотел Гаврилов (1921-2011), и мнозина предишни членове на катедра Философия.

Участници в конференцията утре:
·         проф. д.ф.н. Александър Андонов (СУ) - Съзнание, подръчност и създаване на субектност
·         д-р Андрей Лешков (ИИОЗ, БАН) - Безмълвие и рефлексия
·         Вихрен Митев (докторант, СУ) - Самосъзнание на гения
·         Зоя Христова (хон. ас., СУ) - Πνεῦμα и ψυχή при Аристотел
·         доц. д-р Иван Колев (СУ) - Метафизика на интериорността
·         проф. д.ф.н. Иванка Райнова (ИИОЗ, БАН) - Рикьоровата реинтерпретация на Хусерл чрез "верифицирането" на интенционалния анализ
·         проф. д.ф.н.Красимир Делчев (СУ) - Атрофия и намаляване на съзнанието в  XXIв., като ефект от техно-информационната хипертрофия
·         доц. д-р Кристиян Енчев (ИИОЗ, БАН) - Пол Рикьор: живата потенция в живата метафора
·         проф. д.ф.н. Мария Димитрова (СУ) - Агамбен и Левинас за командата. Сравнение и критически разбор
·         Невелин Вутев (докторант, СУ) - Тялото като въплътена воля
·         гл. ас. д-р Силвия Кръстева (ЮЗУ) - Апрехензията на обекта: Кант и/или Аристотел
·         доц. д-р Стоян Асенов (СУ) - Сянката
·         доц. д-р Христо Стоев (СУ) - Феноменология и отчуждение







Tuesday, January 17, 2017

памет за проф. Михалчев


                                       снимката е от 1913 г., направена е в Прага; източник ДА "Архиви"


Утре, 18 януари, сряда, в 17 часа, 
в Зала 1 на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" 
ще се проведе вечерна научна сесия в памет на проф. Димитър Михалчев.
Навършват се 50 години от неговата кончина на 18 януари 1967 г.


Програмата на събитието, което се организира по инициатива на Катедра Философия във ФФ и Българското философско общество, е публикувана на сайта Касталия на доц. д-р Иван Колев:




Научни съобщения ще представят:



  • чл.-кор. проф. д.ф.н Ангел Стефанов (ИИОЗ, БАН) – Възприемането на Михалчевата философия у нас в едри щрихи
  • проф. д.ф.н Нина Димитрова (ИИОЗ, БАН) - Отзивите за “Philosophische Studien”
  • доц. д-р Георги Белогашев (ВТУ) - Димитър Михалчев и създаването на българската основнонаучна школа
  • доц. д.ф.н. Вася Велинова (СУ, Център “Проф. Иван Дуйчев”) – Библиотеката на Димитър Михалчев

***
По този повод ето откъс от един мой текст:

...
            Създателите на модерната българска философска култура, които са преподавали във Висшето училище (превърнало се през 1908 г. в СУ “Св. Климент Охридски”) през първите десетилетия на Третото българско царство, са били принудени да вземат едно неизбежно решение, а именно: че най-прекият и най-лесният път за модернизацията и европеизацията на нашата “духовна среда” минава през усвояването на философски и светогледни системи, които са сравнително нови и не изискват за възприемането си познаването на столетни или хилядолетни философски и религиозни традиции[1]. Така проф. Иван Георгов, който бил немски възпитаник, популяризирал у нас идеите на Рудолф Ойкен, Едуард Целер, Вилхелм Винделбанд, Алфред Фуйе и Теодор Гомперц. Проф. Иван Саръилиев, който следвал в Оксфорд и Париж, донесъл оттам увлеченията си по Бергсон и най-модния за времето си американски прагматизъм. Проф. Димитър Михалчев – най-изтъкнатата и най-оспорваната философска фигура у нас до края на 50-те години – имплантирал тук най-мощната “философия без традиция”, системата на своя немски учител Йоханес Ремке. През 30-те години проф. Цеко Торбов засилил у нас влиянието на неокантианството. Естетическо-философските въжделения на мнозина български литератори са били силно повлияни от Ницше или от други – съвременни за тях – западни мислители и творци, експресионисти и модернисти. А в сферата на социалната проблематика още през 20-те и 30-те години най-голямо е било влиянието на марксизма.

        Може да се обобщи, че това, във философията, естетиката и социалната мисъл да се стига най-много до средата на ХІХ век, според множество университетски фигури на сцената на новата българска култура, е бил най-прекият път за неотложната духовна модернизация и приобщаване към Европа. Същевременно обаче, никой от тях не е бил заслепен от непосредственото настояще и всички те са се включили в дискусията, водена от сп. Философски преглед от 1928 до 1943 г. по инициатива на проф. Димитър Михалчев,  за това, какво да бъде “преимуществено” нашето средно гимназиално образование: “класическо” или “реално”. 

        Наред с “непосредното” европеизиране всички те са настоявали и на това, че в по-далечна перспектива модернизацията и европеизацията ще се вкоренят и ще дадат плод, само ако се посеят на почвата на вековните и хилядолетните философско-богословски традиции. За това те също работили усърдно: проф. Иван Георгов е публикувал два тома от старателно подготвяната авторска История на философията[2] . Проф. Иван Саръилиев е автор на едно много интересно изследване (според мен то е най-доброто в нашата интерпретаторска литература) за Философията на Сократ[3]. Проф. Торбов превежда изследването на Леонард Нелсон Сократовият метод и написва неокантианските Основоположения на история на философията. Антична и средновековна философия.
        Проф. Димитър Михалчев е автор на множество студии и статии, в които пряко се занимава с антични мислители и поставени от тях проблеми, като: “Време, последовност и момент”, “Проблемата за относителността на истината в учението на древногръцките софисти”, “Ново тълкуване на един стар софизъм”, “Същността” на нещата и нейните “прояви”, “Генезата на логическото мислене. Функционалната семантика и проблемата за мнимото образуване на понятията”, “Може ли човек да се потопи два пъти в една и съща река?”[4] Още по-впечатляващи с актуалността на интерпретациите си за мисленето като дейност и изненадващо съзвучни с няколко модни тренда в аристотелознанието през последните десетилетия са многократните позовавания и анализите на Аристотеловата мисъл в За душата, които откриваме на десетки страници в най-важния труд на проф. Михалчев: Форма и отношение[5] .

 ....


[1]  Много  подробен разказ за контекста, тенденциите и процесите в заниманията с философия у нас през последния век и половина вж. в Българската философска култура през ХХ-ХХ век. Биографично-библиографски справочник.  Съст. и редактори Атанас Стаматов, Добрин Тодоров и Нина Димитрова. С., 2000, изд. „ЛИК“.
[2] Вж. Иван Георгов, История на философията , т. І, С., Университетска библиотека, 1926, 697 с.; История на философията, т. ІV,  част І, С., Университетска библиотека, 1936, 460 с.
[3] Вж. Иван Саръилиев. Философията на Сократ. С., 1947, Университетска библиотека. Вж. и посмъртно издадения конспект за бъдеща книга за Аристотел на Иван Саръилиев, разчетен, редактиран и подготвен за печат от Андрей Ташев. С., 2013 г. Издателски център „Боян Пенев“.
[4] Вж. Димитър Михалчев. Диалектика и софистика. УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.
[5] Михалчев, Димитър. Форма и отношение. Принос към учението за познанието. Том Първи. С., 1914, Издание на Софийския Университет. Вж. особено Аристотелевото учение за процеса на възприемането ... с. 36-62; Мисленето като дейност на съзнанието и обективността на отношенията. Платон и Аристотел... с. 531-547. Проблемата за съждението и синтетичният характер на съденето... с. 641-715. 

Thursday, January 12, 2017

за октомврийската конференция








































Януари е като двуликият Янус, на когото е кръстен: с едното си лице гледа назад, а с другото -напред.
Миналата година за мен бе много интересна, но и много напрегната заради юбилея на Аристотел. Останаха несподелени впечатления от едно събитие, които не толкова поради липсата на време, колкото от страх все още не съм споделила публично.
Но ето днес най-после се престраших и ще споделя какво се случи на една от конференциите, проведени през октомври миналата година в нашия Университет.



1. За самата конференция


В събота, на 15 октомври 2016 г., се проведе конференцията по история на реториката, посветена на юбилеите на Аристотел и Демостен, която бе организирана от катедрата по Реторика, като главен организатор бе доц. д-р Герасим Петрински. Осъществена бе  с финансовата помощ и чрез проект по ФНИ.
Програмата за нейната работа бе публикувана и на сайта на ФФ, и на сайтовете на ноемврийската конференция за Аристотел, и на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. И на този блог: http://dimkasdiary.blogspot.bg/2016/10/blog-post_14.html

Това беше най-тъжната и потискаща конференция, на която съм присъствала. За да започна все пак с нещо положително, нека да кажа, че това беше събитие от постерен тип. С много, много кратки доклади, само от 15 минути – тип постери, без никакво време за дискусии, несъгласия, възражения, уточнения и въпроси след докладите. Докладите следваха един след друг на конвейр. 19 доклада.
Шест от тях нямаха нищо общо нито с Аристотел, нито с Демостен. 
Конференцията имаше само един водещ - организаторът доц. д-р Герасим Петрински.
В програмата на конференцията нямаше никаква концепция. 
Докладите-постери изсипани накуп. Например, трите доклада, посветени на Демостен, които бяха много хубави, но кратки, можеше да бъдат събрани в една секция, тази секция можеше да има един отделен водещ, след докладите да се проведе дискусия по тези три тематично свързани доклади. Не. Конвейрът не биваше да спира.
Според програмата половин час за дискутиране на всички доклади беше отделен чак накрая. За 19 доклада организаторът беше предвидил 30 минути за дискусия. Това прави по 1 минута и 5 секунди за обсъждане на доклад.
За една минута и пет секунди сигурно може да се формулира смислен въпрос, но не може да му се отговори.
 За първи път видях как се прави постерна конференция. Докладчиците бяха опредметени като постери, като плакати. Проблемът е, че постерни кратки съобщения се правят преди всичко на форуми в точните науки и чрез тях се представят съвсем млади учени. 
Не знам дали е имало финална половинчасова дискусия, защото не останах за последните четири доклада, тъй като вече бях много изморена, а и те не бяха по заявената тема.
Най-грозното, най-обидното и най-потискащото нещо беше безцеремонното прекъсване на проф. д-р Иван Христов. Да, в тази конференция участваше и преводачът на Органона на Аристотел и на няколко важни произведения на свети Отци на Църквата - проф. д-р Иван Христов, но и на него му бяха определени 15 минути за постерно изказване. Когато те изтекоха, той беше прекъснат, а един от присъстващите професори снизходително го успокои: "Е, после нали ще го прочетем в сборника какво става по-нататък"?
Но нищо от случилото се на тази конференция не е случайно. Не е случайно, че програмата беше конструирана така, че не беше позволено да се задават въпроси, да се коментира и да се изказват възражения след самите доклади. Имах въпроси почти към всеки от докладите, които чух, а към някои от тях имах и критични възражения. Но вече от няколко години във Философския факултет и в катедрата по Реторика, дори и когато въпроси биват задавани, отговори много често не се получават, а питащите биват наказвани. И с дела по Наказателния кодекс даже.
За да има унисон с авторитарния стил на управление на Факултета и на някои от катедрите не биваше да има никакви дискусии след докладите. На конференция за Аристотел и Демостен! Направо да започва следващият.
Не беше случайно и това, че организаторът не се беше сетил, че на проф. Иван Христов трябваше да му предложи време не за кратко постерно съобщение от 15 минути, а за голям пленарен доклад от 45 минути. Лошото, пренебрежително и обидно отношение към някои от преводач(к)ите на Аристотел във ФФ не е от вчера, а от началото на хилядолетието. Не е случайност, а е необходимост да се говори лошо за преведеното от тях. Да се отрича съществуването на преводите им е най-добре.
А ето какво е превел проф. д-р Иван Христов. Това е около половината, защото всичко
няма да влезе в кадър:



Това за съжаление се случи на конференция, посветена на 2400-ната годишнина на Аристотел и Демостен. И двамата умеели и да говорят, и да питат, и да възразяват. Аристотел  - според античната биографична традиция - е имал всеки път, след всяка лекция на Платон в Академията по няколко въпроса. В седмиците, когато отсъствал и закъснявал да се върне от ваканциите, прекарвани на север у дома, Платон изчаквал за въпроси, но не получавал питания от другите си студенти и накрая възкликвал: "Мозъка (Умника) го няма!", или "Многознайкото не е тук. Слушателите мълчат".

2. За моето постерно изложение

За „голямата“, „средната“ и „малката“ Реторика на Аристотел
Димка Гичева-Гочева


Резюме:

       Всички знаят коя е „голямата“ Реторика на Аристотел, но коя е „средната“ и коя -малката? „Средната“ по обем е Реторика към Александър, за която се приема, че не е автентична, но все пак е много важна като конспект-разяснение на „голямата“. А „малката“?
       Това е част XVIII от обемното съчинение, наречено Problemata  physica. 
То е трето по големина в Аристотеловия корпус и някои учени отричат автентичността му.  Дори и да е от по-късен автор, то ни казва много за духа на Ликейона като школа. Съчинението се състои от 38 части, в които поставените въпроси са много повече от загатнатите отговори, така както в книга Бета на Метафизика се поставят множество проблеми, повечето от които, но не абсолютно всички, се обсъждат по-нататък. В Problemata са поставени над 900 проблема, като преобладават въпросите за природата: основни питания за  небето-космос и небесните светила, но и за земята (напр. за температурата и качествата на геотермалните води,  както и причините за солеността на морето).  Има няколко етически, и математически, и механически, и музикално-акустичен раздел. Има част, посветена на филологията и реториката, озаглавена За филологията; няколко други по теми за здравето и общото физическо състояние; за болестите и лечението им; и т.н.  



В доклада ми ще стане дума за общото и различното между т. нар. "голяма" и "малка" Реторика. 


***

Това беше резюмето за моето постерно изложение. Раздадох и хандаут с конспект и цитати, но времето беше кратко и не можах да вляза в каквито и да било подробности.
Използвах това, че все пак имам думата, за да възразя на едно от ехидните подмятания, които се чуха в говоренията преди мен за превода на Реторика-та на Аристотел, направен от проф. Александър Ничев.

И това не е случайно, а е необходимо. Необходимо е винаги да се говори лошо за вече наличните преводи. А ако са направени от преподаватели от специалност Класическа филология - още повече. Затова в моето изказване си позволих да напомня, че Реториката е три пъти по-голяма и по-сложна от Поетиката, и че не можем да сме сигурни, че в следващите 50 години ще имаме нов и различен превод на български. Казах, каквото можах, за изследванията и преводите на проф. Александър Ничев и на двата текста. А както и друг път е ставало дума: превеждането на философски текстове от гръцки е много трудно и много символично платено. Понякога преводите, дори и направените от класически филолози, изчакват повече от 15 години да ги намери издател и т.н.



3. За бурите след конференциите

Епизодите от сериала Historia calamitatum Dimcae вече са омръзнали на всички, затова ще разкажа само един от есенния сезон на 2016 г.

Два дни след конференцията, организирана от катедрата по Реторика, на 17 октомври, се проведоха две катедрени заседания - едно редовно и едно нарочно, за избиране на ръководител на катедрата. В паузата между двата катедрени съвета откровено споделих критичните си бележки с организаторите на конференцията, с предишния ръководител проф. Руменчев и с доц. д-р Герасим Петрински, който е новият ръководител на катедрата. 
Те, много меко казано, не се съгласиха любезно с мен, че на една философска конференция трябва да има въпроси, коментари и дискусии, дори и тя да е посветена на юбилеите на Аристотел и Демостен. Не само че не се съгласиха с мен, но и получих остро порицание, че на докторантския курс, който провеждах през пролетта на миналата учебна година, съм си позволявала да каня гост-дискусанти - доктори, защитили дисертации за Аристотел и да провеждам дискусии с тях. 

sic! sic! sic!

Особено осъдително бях заклеймена, че в един от тези часове на пролетния докторантски курс като гост-дискусант е бил поканен д-р Методий Рождественский и че е била обсъждана частта от неговата дисертация, която е посветена на етотическата аргументация в Реторика на Аристотел и която отдавна е публикувана на сайта на АРУКО в рубриката Библиотека:

https://aaduce.files.wordpress.com/2012/12/m-rozhdestvenskiy_aristotle-on-persuasion-through-character-ed-01-2016.pdf

Следователно, такива са устойчивите тенденции: без дискусии не само на конференциите, но и на докторантските курсове. 
Иначе, лошо им се пише на упорстващите.
Които могат, нека да свикват. 
На които не ни харесва, ще потърсим други пътища в живота. 

*** 

Но за да завърша все пак с нещо позитивно: националната конференция, организирана от катедрата по Реторика на 15 октомври 2016 г., в битово отношение беше отлично организирана. Кетърингът беше от хотел "Рила". Кафето се правеше на място от една малка машинка за еспресо, в която се зареждаха единични капсули за всяко едно кафе. Но този лукс е няколко пъти по-скъп от услугите, сандвичите и напитките, които предлагаме на другите конференции от университетските кафенета. 


Sunday, January 8, 2017

спомени от Скопелос







































         от края на август 2016 г.; стоплят душата и тялото през зимата; помагат за хибернирането;