Google+ Followers

Monday, March 28, 2016

за Елена и Паламед








Тези дни не само заради разни шегички във фейсбук, но и много повече заради сериозната работа по преподаване на античната философия в някои магистърски и бакалавърски специалности реших, че е крайно време да сканирам превода на Драга Сапаревска на прочутата Похвална реч за Елена на Горгий. Това беше част от нейната дипломна работа за софистиката, защитена през 1998 г. в катедрата по Класическа филология.
Има преводи на наши колеги, които се публикуват много, много години, след като са направени. Апология на Паламед и Похвална реч за Елена, които бяха включени в дипломната работа на Драга Сапаревска заедно с други фрагменти от и за софистите от пети век пр. Хр., стигнаха до читателите 15 години по-късно след защитата на магистърската ѝ теза, в Антология на ораторската реч. Книга Втора. Оратори на Древна Гърция и Рим. Съставител Величко Руменчев. УИ "Св. Климент Охридски". 2012 г. В изданието името на преводачката е объркано. Фамилията ѝ е Сапаревска.

А ето откъси и от Апология на Паламед в превод на Николай Гочев, които също много улесняват преподаването на интересната и много оспорвана тема за ролята на софистите в гръцката култура, литература, философия и образование.


Г о р г и й

Апология на Паламед


  1. Спорът в това дело не се води заради смъртната присъда, защото още в деня, когато сме се родили, природата е осъдила всички нас, смъртните, на смърт, и то с явно гласуване. Опасността, която предстои, се отнася до честта и безчестието – за това, дали аз трябва да умра справедливо, или пък, напротив – насилствено, и при това да бъда подложен на най-големи оскърбления и да стана жертва на най-позорни обвинения. 2. Две неща стоят пред нас в този случай. Вие имате власт над цялото, а аз - само над една част; в мои ръце е справедливостта, вие обаче имате силата. Стига да искате, можете да ме убиете лесно, защото имате власт над онова, над което аз нямам. 3. И така, ако моят обвинител Одисей ме е атакувал, защото е обичал Гърция и защото ясно е знаел, че съм я продал на варварите - или пък защото само е бил на такова мнение - тогава той би бил превъзходен мъж. Как не, щом става дума за човек, който спасява родина, родители, цяла Гърция, а освен това отмъщава и на престъпника? Но ако е скалъпил това обвинение от завист и чрез някакви злостни машинации, то тогава би бил най-лошия човек – и то точно така, както би бил превъзходен заради онези неща, които споменах по-горе.

6. И така, най-напред се заемам с въпроса дали съм способен да извърша това нещо. Нали би трябвало да има някакво начало на предателството? А началото биха били думи: защото преди делата е нужно да има някакви думи. Но какво би могло да се говори, ако не е имало среща? А как би имало среща, ако нито онзи е изпратил хора при мен, нито пък някой от моя страна е отишъл при него? Защото дори и писмено известие не би пристигнало, без да има човек, който да го занесе. 7. Всичко това може да стане само ако се разменят думи. И така, да предположим, че аз се срещам с него и той с мен. И по какъв начин? Като какъв се срещам с него? Нали като грък с варварин? И как ще го слушам и ще говоря? Ще бъда сам и той ще е сам? Тогава няма да се разберем. А може би с преводач? В такъв случай ще има трето лице, свидетел на неща, които е трябвало да се скрият. 8. Но да допуснем, че е станало и това, макар да не е станало. След думите е трябвало да си дадем и сигурни уверения, че ще изпълним обещаното. И какво би било уверението? Може би клетва? Че кой ще повярва на мен, предателя? Или пък заложници? Кои? Да предположим, аз ще дам брат си (защото няма кого другиго), а варваринът – някой от синовете си. Това биха били най-силните уверения. Но ако това беше станало, всички вие щяхте да го знаете.

13. Помислете и за това. За какво би трябвало да искам да правя тези неща, дори да бях напълно способен да ги извърша? Нали никой не иска напразно да се излага на най-големи опасности, нито пък да се окаже носител на най-голям порок? Та заради какво (пак се връщам към същото)? Може би за да стана тиранин? Над вас или над варварите? Би било невъзможно да тиранствам над вас, след като сте толкова и такива – защото притежавате всички най-големи неща: добродетели на предците, изобилие от пари, извършени подвизи, могъщ дух, власт над градове. 14. Но може би над варварите? А кой ще ми ги предаде? И с каква сила аз, който съм грък, ще завладея варварите, при положение, че съм един, а те са много? Като ги убедя или като се наложа със сила? Нали нито те биха пожелали да бъдат убедени, нито аз бих могъл да ги насиля? Но може би доброволно биха ми предали властта като награда за предателството? Нали би било много глупаво да се повярва и да се приеме такова нещо.Та кой би предпочел робство вместо царство? И най-лошото вместо най-доброто? 15. Някой би казал, че съм се заел с тези неща от любов към богатството и парите. Но аз съм умерено богат и нямам нужда от повече. Защото от много пари имат нужда хората, които харчат много. И нужда изпитват не онези, които са по-силни от природните удоволствия, а онези, които им робуват, и искат да имат почести благодарение на своето богатство и великолепие. У мен обаче няма нищо от тези неща: и за това, че говоря истината, ще посоча като сигурен свидетел целия си досегашен живот. Към този свидетел ще прибавя и вас – защото живеете с мен и знаете тези неща. 16. Дори един средно умен човек не би се заел с това заради почести. Защото почестите идват от добродетелността, а не от порочността. Каква чест би имало за един предател на Гърция? При това не съм бил лишен и от чест. Нали бях ценен от най-уважаваните хора, и то заради най-достойните неща - бях уважаван от вас заради мъдростта си. 17. Човек не би направил тези неща и заради сигурността си. Защото предателят е враг на всички – на закона, на справедливостта, на боговете, на многото хора: защото престъпва закона, разрушава справедливостта, развращава множеството, осквернява божественото.  Та  човекът, който води такъв живот, се излага на най-големи опасности и не може да има сигурност. 
19. Остава да видим дали съм направил това, защото избягвал някакъв страх, болка или опасност. Но никой не би могъл да каже, че съм бил застрашен от такива неща. Нали всички хора правят всичко заради тези две неща – или за да постигнат някаква облага, или за да избегнат някаква вреда, и всяко престъпление, което се извършва извън тях... та не е неясно, че бих навредил на себе си, ако го направя. Защото с това, че предавам Гърция, бих предал себе си, родителите, близките, достойнството на предците, бащините светини, гробовете, великата ни родина Гърция... 20. Помислете и за това. Не би ли бил непоносим животът ми, след като извърша всичко това? Къде бих отишъл? Може би в Гърция? За да бъда наказан от онези, които съм онеправдал? Та кой от пострадалите би ме пощадил? Или пък да остана при варварите? При положение, че съм пренебрегнал всички най-велики неща, лишил съм се от най-прекрасните почести, живея в най-голям позор, отхвърлил съм всички усилия, които бях положил някога заради добродетелта? И, което е най-грозно за мъжа, понасям цялото това нещастие заради самия себе си, защото аз съм си го причинил. 21. Впрочем дори и варварите не биха ми вярвали. Как би било иначе, след като щяха да знаят, че съм извършил най-невярното нещо – предал съм своите на враговете. Но ако никой не ни вярва, то такъв живот не би могъл да бъде живян. Човек, загубил имуществото си, или лишен от тиранска власт, или пък прогонен от родината, все някак би се справил. Но онзи, който загуби доверие, никога не би го придобил отново. Та с нещата, които бяха казани дотук, беше доказано, че дори да можех, нямаше да искам да продам Гърция, но и не бих могъл, дори и да исках.
22. След всичко това бих желал да се обърна и към обвинителя. Ти, който си такъв мъж, на кого си повярвал, та да обвиняваш такъв като мен? Би трябвало да се разбере какъв човек си ти, и какви неща говориш, та се обръщаш към мен като недостоен към недостойния. Как ме обвиняваш? Защото знаеш точно, или защото само предполагаш? Ако знаеш, значи или си видял, или си участвал, или си научил от някого, който е участвал. Ако си видял, съобщи на тези тук начина, мястото, времето, кога, къде, как си видял – ако си участвал, значи си виновен по същото обвинение. Ако си го чул от някого, който е участвал, тогава, който и да е той, нека сам да дойде, да покаже, да свидетелства.
24. И че не знаеш нещата, за които обвиняваш, е ясно. Остава да предполагаш, без да знаеш. Тогава, о, най-дръзки измежду всички хора, ти си повярвал на мълвата, на най-невярното нещо! И без да знаеш истината, се осмеляваш да преследваш един човек, за да го осъдиш на смърт? Знаеш ли някой друг да е извършил такова нещо? Това, нещо просто да се допуска, е общо за всички хора относно всички неща и в това отношение ти с нищо не си по-мъдър от другите. Но не трябва да се вярва на онези, които допускат, а на онези, които знаят. И не трябва да се мисли, че мълвата е по-достойна за доверие от истината – но е обратното, истината е за предпочитане пред мълвата. 25.... И впрочем, как да се вярва на човек, който произнася една реч пред едни и същи хора и за едни и същи неща, и все  пак твърди напълно противоположни неща? 26. Бих искал да науча от теб, дали смяташ мъдрите хора за безумни или пък за разумни. Ако ги смяташ за безумни, това ще е ново, но няма да е истинно. Ако пък ги смяташ за разумни, тогава нали не би трябвало те, разсъдливите, да допускат най-големите грешки и да избират злините, когато разполагат с благата? Така че ако съм мъдър, не съм сгрешил, а ако съм сгрешил, не съм мъдър. Та въз основа и на двата аргумента излиза, че ти си лъжец. 28. А на вас, мъже съдии, бих искал да кажа нещо за себе си, което може да предизвика завист, но е истина: то не би могло да се очаква от някой, който не е обвинен, но е допустимо за обвинявания. Ето сега ви давам сметка за изминалия си живот. Искам от вас, ако ви напомня за хубавите неща, които съм извършил, да не завиждате заради казаното, а да приемете, че е необходимо за човек, обвинен лъжливо в най-страшни престъпления, да каже нещо и от добрите и истинни неща, които вие знаете – и това ще ми бъде твърде приятно. 29. Първо, второ, и най-важно е това, че моят досегашен живот от началото до края е бил безгрешен и чист от всяко обвинение. Защото никой не би могъл да ме обвини във ваше присъствие, че съм порочен, и това да бъде вярно. Дори самият обвинител не даде никакво доказателство за нещата, които каза. Така че неговата реч постигна само едно оскърбление, което не може да издържи никаква проверка.

34. Вие не би трябвало да обръщате повече внимание на думите, отколкото на делата, да давате предимство на обвиненията пред опроверженията, да смятате, че краткото време е по-мъдър съдия от продължителното, и да мислите, че клеветата е по-достойна за доверие от проверката. Добрите мъже трябва да се пазят от грешки в каквото и да било, но най-вече от грешки в онова, което не може да се поправи. Това е възможно за хората, които обмислят всичко предварително, но е непоправимо за онези, които се разкайват по-късно. Измежду тези неща е и това, някой да бъде осъждан на смърт. Това сега ви се случва и на вас. 35. Ако беше възможно истината за извършеното да стане ясна и видна за слушателите благодарение на думите, то тогава вашето решение би било твърде улеснено от казаното дотук; но тъй като не е така, най-напред запазете тялото ми, изчакайте повече време и след това отсъдете съобразно истината. Защото сте застрашени от това, да се окажете несправедливи и така да загубите една слава, а вместо нея да придобиете друга. За добрите мъже смъртта е за предпочитане пред лошата слава, защото едното е само край, а другото е болест за живота.
37. Произнесох каквото имах да кажа и свършвам. Да се припомнят кратко неща, които са изказани надълго има смисъл, когато се говори пред лоши съдии; но не е редно дори да се допусне, че първите измежду първите гърци не са внимавали и не са запомнили казаното.




Превод: Николай Гочев


Wednesday, March 23, 2016

библиография на интерпретациите





Преди време тук на блога се появи библиография на съчиненията на Аристотел, които са изцяло преведени на български.

Сега представям библиография на интерпретации за неговата философия - книги, студии и статии от български учени, преподаватели и изследователи, публикувани на български, но и на руски, немски, френски, английски, италиански и португалски. Едва ли е изчерпателна, но все пак дава представа за хората, които са писали за него през последното столетие у нас.
Някои от тези заглавия се занимават с един или друг аспект от философстването на Аристотел не като централна тема, а по съвсем периферен път, но заради пълнотата на осмислянето на античната философия, култура и литература и/или заради по-късна важна тяхна рецепция през вековете, съм ги включила в тази библиография на интерпретациите.
Естествено, публикуваното в интернет не е изсечено на камък и всичко може винаги да се допълва и коригира. Онези от вас, които забележите пропуски, моля, пишете ми. Библиографията ще бъде допълвана и обновявана, а също така ще се публикува и на сайта за конференцията Предизвикателството Аристотел, планирана за 28, 29 и 30 ноември тази година.

Андонов, Александър. Философията и проблемите на духа. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”.
Андонов, Александър. Вероятност, възможност, действителност. ГСУ, Книга Философия, 1981, т. 74.
Андонов, Александър. Необходимост и случайност. ГСУ, т. LХVI – ФФ, Книга Философия, 1972, 157-182.
Апостолова, Иванка. Развитие на схващанията за причинността. ГСУ, т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 177-261.
Балабанов, Ал. История на класическата литература. Второ преработено издание. Пловдив, 1917 г. Книгоиздателство Хр. Г. Данов.
Богданов, Б. Литературата на елинизма. С., 1979, 1997, “Анубис”.
Богданов, Б. История на старогръцката култура. С., 1989, “Наука и изкуство”.
Богданов, Б. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. С., 1992, Просвета.
Богданов, Б. Отделно и заедно. С., изд. „Планета 3”, 2005.
Богданов, Богдан. За културно-историческата основа на философията, или за философията като философствуване. В: Философска мисъл, кн. 11, 1985.
Бояджиев, Цочо. Неписаното учение на Платон. С., 1984, „Наука и изкуство”.
Бояджиев, Цочо. Античната философия като феномен на културата. С., 1994, изд. „Любомъдрие”.
Бояджиев, Цочо. Философия на европейското средновековие. С., 1994, Философска фондация „Минерва”.
Бояджиев, Цочо и Здравко Попов (съставителство и встъпителна студия). Антология Идеята за времето. С., 1985, “Наука и изкуство”.
Бояджиев, Цочо и Георги Каприев (съставителство). Антология Средновековни философи. С., 1994, УИ „Св. Климент Охридски”.
Боянов, Слави. Йонийската натурфилософия като начало на науката. Опит за проследяване на условията и причините за възникване на научните познания. В: ГСУ, Книга Историко-филологически факултет. Т. 26, 1950.
Бънков, Ангел. Проблемата за единичното и общото в логиката на Аристотел. В: ГСУ, Т. 76, Книга Философия, 1983.
Вацов, Димитър. Онтология на утвърждаването. Ницше като задача. С., 2003, изд. „Изток-Запад”.
Видева, Недялка, съст. Траектории на етиката. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.
Видева, Недялка. Етика и право. С., изд. „Минерва”, 2002, в съавторство с Петър Горанов.
Гаврилов, Аристотел. За природата на съзнанието, В: ГСУ, Т. LV – ФИФ, кн. 2, 1961, 255-355.
Георгиев, Олег. Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие. С., 1998, „ЛИК”.
Герджиков, АнастасClementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат. С., 2004, УИ “Св. Климент Охридски”.
Герджиков, Анастас. Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици.С., 2007, Изток-Запад.
Герджиков, Анастас. Огледалото на владетеля. Възникване е развитие на жанра Speculumregale в античността и ранното средновековие. Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.
Герджиков, Анастас. Развитие на жанра Speculum regale през ХІІ и ХІІІ век. Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.
Gerdjikov, A. Aristoteles’ Kritik an Platons politischen Schriften. В: Helikon, 31–32, 1991–1992, Roma 1993.
Герджиков, Анастас. Структура и цел на I книга на Аристотеловата „Политика”. В: ΣYMPOΣION, или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Б. Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоана Сиракова, С., 2000, 64–74.
Герджиков, Анастас. За какво ни е „Метафизика”? Рецензия за първия български превод на Аристотеловата Метафизика. Превод Николай Гочев и Иван Христов. В: „Критика и хуманизъм”, кн. 10, 2001/1, 174-177.
Герджиков, Сергей. Редукционизмът и логиката на биологичното познание. ГСУ, Т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 266-292;
Герджиков, Сергей. Животът като проблем на философията и на емпиричната наука. ГСУ, т. 77 – ФФ, Книга 2: Философия, 1984, 50-78.
Герджикова, Виолета. Неуютната класика. В: Продължаващата античност. Специален тематичен брой на Критика и хуманизъм. 2002/, кн. 13. Водещ броя Доротея Табакова. с. 7-33.
Гичева, Димка. В лабиринта на Платон и Аристотел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.
Гичева, Димка За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език. В: ГСУ, Т. 81 – ФФ, Книга 2: Философия, 1989/90, с. 48-77.
Гичева-Гочева, Димка. Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. С., „ЛИК“, 1999.
Гочев, Николай. ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел. С.,  2004, “Сонм”.
Гочев, Николай. Писма до Егина. Епистоларен роман за живота на Платон. С., изд. СОНМ, 2006.
Гочев, Николай. Александрия. Разкази за хора, книги и градове. Изд. СОНМ, 2002.
Гочева, Димка (съст.). Политическата мисъл на европейското “минало”. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”. Научни редактори Иглика Милушева и Невена Панова. С текстове от: Галина Иванова, Елена Георгиева, Иглика Милушева, Георги Янков, Димка Гочева, Николай Гочев.
Гочева, Димка. ΠΟΙΚΙΛΙΑ. Една книга за класическите гръцки мислители. С., 2013, УИ „Св. Климент Охридски”.
Грозев, Грозю. Материалистически и диалектически тенденции във философията на Аристотел. В: ГСУ, т. XLVIII – ФИФ, Книга 1: Философия и педагогия, 1953/54, 3-106.
Гънгов, Александър. Логика на измамата. С., 2004, „Авангард Прима”.
Дафов, Веселин. Категории и битие, Изд. „Проектория”, С., 2012, електронно издание.
Денков, Димитър. Въведение във философията. С., 2006, УИ „Св. Климент Охридски”.
Денкова, Лидия. Етика. Начален курс. С., 2003, изд. „Планета3” и Издателство на НБУ.
Димитров, Димитър. Философия, култура и политика в късната античност. Случаят на Синезий от Кирена. В. Търново, 2005, Фабер.
Димитров, Димитър. Езичници и християни през ІV век. Модели на поведение. Емалиол, В. Търново, 2000.
Димитрова, Мария. Древногръцките софисти като изразители на релативистки светоглед.В: ГСУ, т. 78 – ФФ, 1985, 60-76.
Желев, Желю. Модалните категории. С., 1974.
Зелински, Т. Античният свят и ние. Популярни лекции. С., Книгоиздателство “Просвета”, 1920 г. Преведе И.Г. Раев с увод от проф. д-р Г. И. Кацаров.
Кацаров, Гаврил. Избрани съчинения. Том І. Съставители доц. д-р Петър Делев и д-р Тодор Попнеделев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390.
Том ІІ. Съставител доц. д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390. С., 2004.
Кючуков, Ламбо. Системните проблеми: история и съвременност. С., 1990, УИ „Св. Климент Охридски”.
Манчев, Боян. Логика на политическото. С., 2012, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, изд. „Изток-Запад”.
Минева, Силвия. Съставителство, встъпителна студия и превод на фрагментите в тематичната антология Стоици. С., 1995, „ЛИК”. Второ дигитално издание:
Михалчев, Димитър. Форма и отношение. Принос към учението за познанието. Том Първи. С., 1914, Издание на Софийския Университет.
Михалчев, Димитър. Към въпроса за относителността на истината. В: ГСУ, Т. ХХХIII – ИФФ, 1936/37, 1-54.
Михалчев, Димитър. Традиционната логика и нейното материалистическо обосноваване. С., 1998, изд. „Захарий Стоянов”. Предговор Исак Паси.
Нешев, Кирил. Опит за критичен анализ на основни понятия на евдемонистичната етична система. В:ГСУ, т. LХII – ФИФ. Кн. 1: Философия, 1968.
Нешев, Кирил. Към въпроса за целта на моралното действие. В: ГСУ, т. LХIV – ФИФ, Книга 1: Философия, 1970, 181-245.
Нешев Кирил. Морална цел и морална свобода. В: ГСУ,т. LХVI – ФФ, кн. Философия, 1972, 115-156.
Нешев, Кирил. Към въпроса за класификацията на домарксовите етични системи. Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 71-106.
Ничев, Александър Димитров (11.05.1922 – 16.11.1988);
основни преводи и публикации за и около Аристотел в хронологичен ред,
заимствани от пълната библиография, публикувана на сайта на катедрата
по Класическа филология във ФКНФ:
1949:
Атическата трагедия в нормите на Аристотел. В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 45/4, 1-154.
Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас (Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември, ІІ/2, 153-157. (рецензия)
1950:
Трагедията „Едип цар“ – атака срещу гръцкия материализъм. В: Език и литература, 2/1950, 137-144.
М. Д. Петрушевски. Дефинициjата на трагедиjата каj Аристотела и катарсата. = Годишен зборник. Филозофски факултет на универзитетот. Скопjе 1948, кн. 1, стр. 3-17.
1954:
Връзката между Държавата на Платон и Поетиката на Аристотел по въпросите за „подражателната“ поезия и катарзиса. В: Годишник на Софийския университет, Филологически факултет, 47, 123-200.
Считали ли эпикурейцы что боги действительно существуют? В: Г СУ, Филологически факултет, 48, 283-305.
1956:
Съчетанието παρὰ τὴν δόξαν в Поетиката на Аристотел. В: ГСУ, Филологически факултет, 51/1, 448-487.
1958:
Gorgias über die Tragödie. В: Г СУ, Филологически факултет, 52/2, 321-361.
Quelques parallèles latins de l’expression παρὰ τὴν δόξαν. В: Изследвания в чест на акад. Димитър Дечев по случай 80-годишнината му. София, 75-79.
1962:
La faute tragique dans l’Œdipe-Roi de Sophocle. В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 581-689.
Към коментара на Аристотеловата „Поетика“ (гл. 25). В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 691-718.
Към коментара на Горгиевата „Възхвала на Елена“. В: Из историята на световната литература. С., 183-187.
Die Tragödie.  In: Antike Dichtung. Lehrmaterial für das Fernstudium. Bernau, 118-135.
1963:
Wie ist die tragische Katharsis zu deuten? Proklos über die Katharsis.  In: Acta antiqua Philippopolitana. Studia historica et philologica. Serdicae, 215-228.
Plato und Aristoteles über die Wirkung der Tragödie. Helikon (Messina), ІV/1-4, 229-252
Gegen einen platonisierten Aristoteles [Й. Денигер. Wahres Sein in der Philosophie des Aristoteles, 1961]. В: Г СУ, Факултет по западни филологии, 61/2, 19-27. (рецензия) 1968
1970:
 L’énigme de la catharsis tragique dans Aristote. Sofia, 254 p. Éditions de l’Académie Bulgare des Sciences.
Aristotle’s παρὰ τὴν δόξαν and the modern detective story.
In: Studi classici in onore di Quintino Cataudella. Vol. 2. Catania, 265-278.
Wodurch wird das Auftauchen von phobos bedingt? (Zu Poet. 13, 1453a, 2-6). Euphrosyne(Lisboa), n. s. 5, 363-368.
1975:
Аристотел. За поетическото изкуство. Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки . С., 135 с. (2. издание, 1993)
Προβλήματα τῆς μεταφράσεως τοῦ ἀρχαίου ἑλληνικοῦ δράματος. Πλάτων: δελτίον τῆς Ἑταιρείας Ἑλλήνων φιλολόγων, 55-56, 302-306.
Olympiodore et la catharsis tragique d’Aristote. In: Studi in onore di Anthos Ardizzoni (= Filologia e critica, 25). Roma, 641-659.
Questions éthiques et esthétiques chez Polybe. Ἔλεος chez Polybe et Aristote. Revue des études grecques, 91, 149-157.
1980:
Аристотел и трагедията. Философска мисъл, 2/1980, 58-63.
La catarsi tragica di Aristotele. Homonoia [Budapest], 3, 59-79.
1982:
La catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions. Sofia, 175 p. Editions de l’Universite de Sofia.
La „Poétique“ d’Aristote éclairée par sa „Rhétorique“.  In: Association Guillaume Budé. Actes du XIe congrès (Pont-à-Mousson, 29 août – 2 septembre 1983). Paris, 83.
Въпросите на трагедията в един коментар на „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 3/1985, 57-70.
Как да превеждаме Платон, Аристотел, Софокъл… Във вестник „Отечествен фронт”, бр. 12083 (1.03.1985). (интервю)
1986:
Аристотел. Реторика. Предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки. С., „Наука и изкуство”.
1987:
От „Реториката“ към „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 10/1987, 84-98.
Encore une fois sur la «hamartia» aristotélicienne. В: Филология, 17-18, 3-7.
Les questions de la tragédie dans un commentaire de la Poétique. В: Филология, 19-20, 3-18.
1988:
De la Rhétorique vers la Poétique. Euphrosyne (Lisboa), n. s. 16, 9-34.
***
Панова, Невена. Платоновият диалогСитуации и елементи на събеседването. С., 2005, “Сонм”.
Панова, Невена. ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ. Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието. С., 2012, „Сонм“.
Панчовски, Илия. Хераклитови фрагменти. С., ЛИК, 1999. В посмъртно публикуваната книга са включени няколко статии от студентските години, както и дипломната работа на Илия ПанчовскиАргументацията в спора: проблемът за аналогията. Софистическите провокации към философията.
Panchovski, Iliya. The Pattern of Classification of the Sciences in the Didascalicon of Hugh of Saint VictorAnalysis of its Methodology in the Context of the Restoration. MA Thesis in Medieval Studies. The Central European University. Budapest, January 1996. Приложение към Критика и хуманизъм, 2001/1.
Петков, Георги. От диалектика към реторика. Цицерон в перспективата на средновековните трансформации на реториката. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 56-91.
Поликаров, Азаря. Кратък очерк върху схващанията за причинността в домарксовата философия. В: ГСУ, т.. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 35-61.
Полименов, Тодор. Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика.С., 2013 г., изд. „Вулкан 4”.
Радев, Ради: Библиография на книгите на проф. дфн Ради Радев
Радев, Ради. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.
Радев, РадиИз историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.
Радев, Ради. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.
Радев, Ради. (съставителство и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.
Радев, Ради. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.
Радев, Ради. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.
Радев, Ради. Латинският Аристотел. С., 1982, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.
Радев, Ради. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.
Радев, Ради. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.
Радев, РадиАристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.
Радев, Ради. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.
Радев, Ради. (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.
Радев, Ради. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.
Радев, Ради. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.
***
Радоилска, Любомира. Съставителство, превод и предговор на изданието Елеати. Фрагменти, изд. “ЛИК”, С., 1996.
Radoilska, Lubomira. Addiction and Weakness of Will. Oxford University Press, 2013.
Radoilska, Lubomira. L’actualité d’Aristote en morale. Presses Universitaires de France, 2007.
Множество други статии и студии на Л. Радоилска за актуалността на аристотелизма в етиката и съвременната биоетика, които са достъпни онлайн:
Рождественский, Методи. Аристотеловото убеждаване с характер и етотическата аргументация в „Реторика”. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 9-55.
Саръилиев, Иван. Аристотел. С., 2013, Издателски център „Боян Пенев”. Разчел, редактирал и подготвил за печат Андрей Ташев. Предговор Владимир Маринов.
Сивилов, Любен. Причина, следствие, причинност. ГСУ, т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 86-104.
Спасова, Камелия. Събитие и пример у Платон и Аристотел. С., 2012, Фондация „Литературен вестник”.
Тодорова, Волга. Параметри на моралния избор при Аристотел. В: Траектории на етиката.Съставител Видева, Недялка. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.
Тодорова, Волга. По някои аспекти на категорията добродетел в древногръцката етика. В: ГСУ, т. LХVII – ФФ, Книга Философия, 1973, 159-206.
Янко Янков. Политически и правни учения. Древна Европа. Гърция. Том ІІ, във виртуалното пространство на адрес: http://iankov.blogspot.com/
post scriptum:
При съставянето на библиографията особено полезни ми бяха библиографиите на преподавателите от миналото и днес от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, публикувани на катедрения уебсайт, и библиографиите и книгите на изследователя на българската философска култура проф. Добрин Тодоров.
За много други тематични библиографии, събрани от проф. Добрин Тодоров, вижте на сайта на Института за българска философска култура:



Wednesday, March 9, 2016

одобрен докторантски курс



     На заседание на Факултетния съвет на Философския факултет, проведено на 1 март, са били одобрени множество докторантски курсове за пролетния семестър на тази и за зимния семестър на следващата академична година. Кои са те и какви са техните програми и анотации може да се види тук: http://phls.uni-sofia.bg/article/details/35#tab300


     Приет е и предложеният от мен докторантски курс Наследството на Аристотел.

   Ето информация за него:

  Предварителни изисквания – няма.


  Цели: Курсът се посвещава на 2400-ната година от рождението на Аристотел и цели да запознае докторантите от ФФ, но и от други факултети с огромното му философско наследство, една трета от което вече е преведена на български през първите 112 г. от възникването и развитието на аристотелизма у нас.
 
  
 


Предлага се за пролетния семестър, за периода  април-юни 2016 г. С евентуалните участници ще уточним разпределението по дати в зависимост от заетостта им.
Срок за записване на желаещите докторанти в платформата Мудъл:
 31 март 2016 г.
Ето на този линк: http://elearn.uni-sofia.bg/enrol/index.php?id=975

Тематичен план и препоръчана литература. За всяка от темите е посочено българското издание/издания на текста.


1             Първа лекция-дискусия: 
     Между историята, философията на политиката и конституционализма. Аристотел. Атинската държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5, превод, коментар и предговор Гаврил Кацаров. Втори превод на български: 
      Аристотел. Атинската полития. С., 1993, изд. Христо Ботев, превод Цветана Панициду и Хари Паницидис. Предговор и коментар Хари Паницидис.
    Първият превод на проф. Кацаров е преиздаден в: Гаврил Кацаров. Избрани съчинения. Том ІІ, съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004, 803-899. Трето електронно издание: https://projectoria.com/product/product?path=59&product_id=52
     
              Втора лекция-дискусия: 
     Най-четеното и тълкувано произведение на Философа: Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев. С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание. Книгоиздателство „Хемус”.
Аристотел. За поетическото изкуство. Превод  и встъп. студия Александър Ничев, С.,1975 г. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.
Нов превод на Георги Гочев, С., 2016, "Изток-Запад".

  
               Трета лекция-дискусия: 
     Има ли душа човекът или само познание, ум и съзнание? Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев Второ изд. ЛИК, 2006.

               Четвърта лекция-дискусия: 
    Логос, етос и патос. Аристотел. Реторика. Превод и встъп. студия Александър Ничев, С., 1986 г. Изд. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.

               Пета лекция-дискусия:
    Езикови, логически или онтологически? Аристотел. Категории. Превод, встъпителна студия и коментар Иван Христов, С., 1992 г. Изд. “Наука и изкуство”; Фондация Отворено общество. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

               Шеста лекция-дискусия:
    Основите на херменевтиката и теория на аргументацията. Аристотел. Аналитики. Том първи. С., 1997, ИК „Христо Ботев”, съдържа За тълкуването и Първа аналитика. Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

               Седма лекция-дискусия:
     Доказателства и диалектика. Аристотел. 
     Топика. Превод и коментар Иван Христов, С., 1998 г. Изд. “Захарий Стоянов”. Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс, А. Фрагщайн, Сузан Мансион, Дж. Е. Л. Оуен, дьо Патер, Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 2, „Захарий Стоянов”, С. 2009.

.              Осма лекция-дискусия:
    Етиката на етиките. Аристотел. Никомахова етика. С., 1993 г., Изд. ГАЛ – ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция и коментар Ради Радев.

        Девета лекция-дискусия:

    Актуалното и остарялото в политическата теория на Философа. Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков, Издателство Отворено общество, С., 1995. Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон.

             Десета лекция-дискусия:
    „Малките” естественонаучни текстчета. Аристотел. Физиогномика, С., 1998 г. Превод и послеслов Хари Паницидис. Изд. ЛИК и Вермеер. Второ изд. ЛИК 2006.

             Единадесета лекция-дискусия: 
    Библията на философията. Аристотел.  Метафизика. С., 2000, изд. СОНМ, превод Николай Гочев (книги І-ІІІ, Х-ХІV) и Иван Христов (книги ІV-ІХ). Предговори: Димка Гочева, Николай Гочев, Иван Христов.

1          Дванадесета лекция-дискусия: 
    Космологията на Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на “За небето” - Димка Гочева; превод, бележки и индекс на “За възникването и загиването” - Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.  Встъп. студия, индекс и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.

1           Тринадесета лекция-дискусия:
     Икономика, етика и политика. Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. прев. Георги Гочев, редакция Николай Гочев. Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2006, СОНМ.

1          Четиринадесета лекция-дискусия:
   Софистите като предизвикателство за Платон и Аристотел. Аристотел. Съчинения в шест тома. Том І Органон, част І: Категории, За тълкуването и Първа аналитика (2007); част ІІ: Втора аналитика, Топика и За софистическите опровержения (2009). С., Изд. “Захарий Стоянов”.  Превод, коментар, индекс и библиография Иван Христов.


1         Петнадесета лекция-дискусия: 
    Философията на природата на Аристотел. Том II, част I. Физика. Превод и предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки Иван Христов.