Thursday, October 30, 2014

двутомникът Християнство и философия



















     Наскоро издателство "Парадигма" публикува двутомника "Християнство и философия", като интересното в двата тома, освен двуаспектността на проблематиката и сдвоеността на методологиите, е и двуезичието - всички статии и студии на участниците в международния дискусионен семинар, който се проведе през септември 2013 г. в нашия Университет, са както на български, така и на английски език.
     Първият том е съставен от д-р Цветина Рачева, а в редакционната колегия са: проф. дфн Пламен Макариев, проф. дфн Стилиян Йотов, проф. д-р Хараламби Паницидис, доц. д-р Александър Омарчевски и доц. д-р Павел Павлов.
     Съставител на втория том е доц. д-р Александър Омарчевски, а в редакционната колегия участват професорите Макариев и Паницидис, доц. д-р Павел Павлов и доц. д-р Иван Христов, и д-р Цветина Рачева.

     Предговора към първия том съставителката д-р Цветина Рачева, която е и ръководител на проекта "Образование, религия, медии и политика: анализ на реалности", завършва с думите:

"... християнството и философията са форми на духа, от и за които знаем, че във времето е явена и се явява вечността; затова за нас е винаги предизвикателство да мислим кога, как и чрез какво вечността сама се спуска във времевостта и дава истина.
     Читателят ще определи сам в какви моменти улавянето на духовните състояния на съвремието е явно; кои са моментите, в които са показани по-скоро неговите тенденции или къде за съвремието става дума чрез обратно връщане в класическите и традиционните форми на духа. И ние благодарим на читателя, че ще ни последва в този наш опит да разбираме света и времето, в което живеем."

Tuesday, October 21, 2014

за Гъливер и Суифт











     Новата академична учебна година вече стана на три седмици, а все още не сме съобщили за това колко много видеоматериали от интересни лекции и дискусии има на разположение на любопитните като видеоархив от миналата година. Един от най-разнообразните курсове през летния семестър беше за античната литература като присъствие в европейските литератури от следващите епохи - през средновековните рицарски романи и старобългарските белетристични метаморфози на Троянската притча, но и през ренесансовите и новите времена.
      Мотивите на античното при Бокачо, Сервантес, Шекспир, Гьоте и чак до Елин Пелин; античността в нейното словесно продължение-отражение, претворяване, преобръщане, в неочакваното и предвидимото влияние и преосмисляне на антични сюжети, образи, идеи и блянове.
      Избираемият курс беше воден от доц. д-р Николай Гочев, но в него се включиха като гост-лектори и проф. Евгения Панчева (с лекция за Кристофър Марлоу), доц. д-р Невена Панова (за "Фауст" на Гьоте), д-р Камелия Спасова (за "Сън в лятна нощ").

      Курсът завърши с две лекции и дискусии за "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт, водени от преподавателката от катедрата по Англицистика и американистика Ралица Мухарска. В обсъждането се включиха Елина Боева, Цветомира Колева, Александра Димитрова, Николай Гочев, Боил Мусев и аз.

     Още видеоматериали от този курс може да намерите на специализирания канал в Ютюб, който е създаден и обогатяван непрекъснато от вдъхновението на оператора Боил Мусев.

      През зимния семестър на тази учебна година отново ще има такъв широкоформатен интердисциплинарен семинар, който по традиция ще се провежда в петък вечер от 18.15 часа, засега в каб. 175, на тема Платонизмът.
      Ако се появят повече участници, семинарът ще се случва в някоя от съседните аудитории, пак по това време.

Tuesday, October 14, 2014

две добри новини


     Първата добра новина е, че по линия 120 на столичния градски транспорт вече се движат нови, големи, удобни и чисти автобуси. Съвсем до скоро по тази линия се движеха едни "Чавдар"-и - очукани и грохнали, влезли в движение още през 70-те години на миналия век. Най-новите автобуси се движат тихо, леко и безшумно - сякаш не пътуваш в автобус.



     Другата добра новина е, че ни чакат още доста такива благинки, които ще усладят градския ни бит, защото догодина по това време ще има избори за местна власт, а сигурно най-късно тогава ще има и предсрочни парламентарни за пореден път... Ще ни ухажват дотогава с малко повече грижи за общностния ни живот и бит, защото иначе отвращението на хората от политическата класа ще достигне и ще премине отвъд критични стойности, като най-невинното следствие от това ще е, че избирателната активност ще падне под 20 процента.               Както стана на предишните местни избори: сегашната кметица на София беше избрана на балотаж с по-малко от 20 процента от гласовете на софиянци.

Обаче ще си позволя и да си помечтая за още битови подобрения в столичния град: щом ще се опитват да ни прикоткат, че освен жители, да бъдем и активни граждани и гласоподаватели, столичните общинари да поразвържат малко добре натъпканата кесия на общината с еврофондове и най-после да се погрижат и за двете спирки на "Хладилника" за витошките автобуси, които продължават да са в окаяно състояние.

       Честит празник на Преподобна Петка Търновска на всички!

Tuesday, October 7, 2014

океаните са пътища



На вчерашния ден, 6 октомври, преди сто години е роден Тур Хейердал.
За него океаните са били пътища, а не прегради и почти всичките му големи презокеански плавания със салове или папирусови лодки са били вдъхновявани от упованието му в реките в океаните - така както на сушата има реки, и в океаните има още по-големи реки, а тези мощни течения могат да носят по течението си онези, които се отнасят с доверие и любов към тях.
Така той осъществява първото си голямо и успешно пътуване през Тихия океан, от Перу до френска Полинезия за 101 дни, с малка група другари, със съвсем примитивен сал, без весла и абсолютно никаква навигационна техника.
За неговия живот се знае много.
От хубавия норвежки филм от 2012 г. разбрах, че всъщност той много се е страхувал от водата: веднъж в детството си пропада под леда на една замръзнала река и едвам се връща към живота след това.
Никога през живота си след това не е могъл да се пребори с тази фобия и не се е научил да плува.
Но въпреки това е преплавал океани!

Едно от неговите плавания е от особен интерес за хората, които се вълнуваме от Платон и от античната наука. Има едно място в "Тимей" (25 а), където събеседниците научават от Критий, че обичайните географски представи за това, че сушата е само около Средиземното море, и се състои от Либия, Азия и Европа, не са верни и че оттатък Херакловите стълбове, сиреч Гибралтар, има цял океан, а отвъд него - континент, а отвъд континента - пак океан.

Често с колеги и особено със студенти сме си говорили как Платон е можел да знае това. Как са го разбрали египтяните?
Разбира, се в "Тимей" това се казва от участник в разговора, който преразказва преразказ - Критий преразказва преразказаното от дядо му Критий, който чул за всичко разказвано от великия мъдрец и законодател Солон. Но разбира се, преразказваното е египетско знание.

Освен всичко останало, една от експедициите на Тур Хейердал показва и доказва това: да, египтяните са можели дори и само с папирусови лодки да прекосяват Атлантика. През 1970 г., с 12-метровата папирусова лодка "Ра II" и никаква по-нова навигационна техника Тур Хейердал прекосява Атлантическия океан, при това в най-широката му част за 57 дни.
Египтяните, макар и малцина от тях, също са успявали да го направят, а някои даже са имали и и възможността да се върнат обратно.

Ето това е живот, в който любовта към водата е победила страха от водата.

Любовта побеждава страха. Когато я има.