Google+ Followers

Thursday, July 31, 2014

едно чудесно издание


                             Върху червения восъчен печат на корицата на тази книга пише "Fontes philologiae et philosophiae christianae". Работата върху изданието е започнала отдавна. Преводачът Атанас Атанасов е пристъпил към превода още през 1995 г., а през 1998 г. то е влязло в предпечатна подготовка... но книгите имат своя съдба и забавянето на изданието се е отразило добре на цялостния замисъл и техническо-полиграфското качество. Сега всичко е безупречно.



                 Най-важните и за философията на християнството, и за теологията, енциклопедично-речниковите съчинения на Св. Йоан Дамаскин излизат благодарение на преводача Атанас Атанасов и редакторите доц. д-р Иван Христов и доц. д-р Светослав Риболов, издателство "Изток-Запад" и подкрепата на Дирекцията "Вероизповедания" на Министерския съвет.



                  Изданието е билингва. По-хубаво от това няма, щом става дума за такива текстове.



 
    А на края на книгата има един речник-разкош: Гръцко-славянски лексикални паралели във философските глави от Симеоновия сборник и Извор на знанието, направени от редактора Иван Христов.
    С това се полага началото на поредицата "Извори на богословието и християнската философия".
    Чудесно начало. На многая лета на преводача, редакторите и на художничката Деница Трифонова!

Tuesday, July 29, 2014

за университетските ментори на обществото




Днес в "Гласове" е публикуван мой текст "За университетските ментори на обществото". Ето го и тук:http://glasove.com/novini/40044-za-universitetskite-mentori-na-obshtestvoto




                          За университетските ментори на обществото

      Правителството е в оставка, парламентът е пред разпускане, предизборната кампания се ожесточава, преди още официално да е започнала.
      Днес четем за нова неправителствена организация, която ще излюпи бъдещата – уж - дясна коалиция, амбицирана да управлява.
      Заради това е хубаво в обществото да има повече яснота за това, с какво доверие и подкрепа в Университета разполагат някои от най-лансираните от медиите университетски преподаватели, които в светлината на медийните прожектори са абсолютна еманация и персонификация на най-висш разум, интелект, ерудиция и морал.

  1. Да си припомним фактите около продължителната окупация на Ректората, която започна на 25 октомври 2013 г. и продължи три месеца, до 27 януари 2014 г.: първо като цялостна, после като частична, а после пак цялостна, макар и за кратко.
Въпреки оглушителния медиен шум  преподавателите от само два от шестнадесет факултета на Университета подкрепиха с мнозинство това. Само Общите събрания на Философския факултет и на Факултета по славянски филологии защитиха както формата, така и идеите на окупацията, която разстрои академичния живот през целия първи семестър на приключилата учебна година. Окупацията провали лекции и семинари на хиляди студенти за месец и половина; затвори библиотеки; отмени конференции и културни събития. Заради окупацията бяха прогонени стотици абсолвенти от най-голямата и най-красивата зала – Аулата. Няколко церемонии по време на Климентовите празници, стотици абсолвенти, приятелите и родителите им, бяха ограбени и лишени от тържеството на  дипломирането след толкова години на труд, защото в Аулата бивакуваха окупаторите. Преподавателите от Богословския факултет я подкрепиха отначало като кауза, но не и като начин на реализация, и призоваха окупаторите да излязат извън Ректората, на улиците и площадите.


  1. Подкрепата, или по-точно казано, нейната липса от страна на огромното мнозинство от студентите се вижда от позициите на Студентските съвети: Отново само два факултетни студентски съвета от 16 бяха “за” окупацията - ФСС на Исторически и на Философски факултет. Останалите 14 факултетни студентски съвета бяха против, а също и Общоуниверситетският Студентски съвет: http://students.uni-sofia.bg
  2. Решението на извънредното заседание на Академичния съвет на Университета, проведено на 28 октомври 2013 г.: Декларацията на Академичния съвет, с която членовете му се обявиха против окупацията на университетските сгради като форма на протест, бе подкрепена от 37 члена на АС, а само двама са гласували “за” тази екстремистка форма.
  3. Резултатът от опитите предсрочно да бъде прекратен мандатът на проф. дин Иван Илчев като Ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Неговата оставка беше поискана от академичните ментори на обществото още на Общото събрание на Философския факултет на 19 октомври 2012 г. и достигна своята кулминация при новата злополучна януарска окупация на Ректората в началото на 2014 година.
В продължение на 15 месеца (точно така, няма грешка: става дума за петнадесет месеца – от 19 октомври 2012 до 25 януари 2014 г.) интелектуалните ментори на обществото, най-налаганите от медиите университетски професорски светила събираха, събираха, събираха и пак не можаха да съберат 80 подписа, които им бяха необходими, за да стартират процедурата по предсрочното прекратяване на мандата на г-н Ректора. Защото, за да се случи това, са необходими 80 не какви да са подписа, а 80 подписа от членове на Общото събрание на Университета, което се състои от 400 души – представители на преподавателите, студентите, докторантите и служителите. Втората окупация на Ректората, която приключи безславно за няколко дни, приключи и заради това: окупаторите видяха, че пак не могат да съберат 80 подписа от членове на Общото събрание, за да свалят сегашния и да си изберат свой протестърско-окупаторски Ректор.


  1. Какъв е авторитетът на протестърите и окупаторите  вътре в Университета, които сега бабуват на новото “дясно” коалиционно управление и се канят да седнат в министерските кресла в служебния кабинет, може да се види и от още един факт: резултатите от изборите за университетски омбудсман по време на редовното Общо събрание на Университета, проведено на 26 март 2014 г. Протоколът от него е публикуван на вътрешната интранет страница на Университета. Протестърите и окупаторите са се опитали да бламират проф. Димитър Костов и са предложили за омбудсман на Университета да бъде избран проф. Георги Близнашки. Резултатите от гласуването са: 259 действителни гласа, от които 223 гласа за проф. Димитър Костов и само 36 гласа за проф. Близнашки!

        Към това може да се добавят и докладите на Контролната комисия на Университета, и решенията на двете Общи събрания, проведени през тази година: редовното, на 26 март 2014 г. и допълнителното, на 15 април 2014 г., за приемането на измененията в Правилника за устройството и дейността на СУ.
                                         




        Изводът е: има два факултета, но само два от шестнадесетте факултета на Университета, в които наистина тези университетски колоси имат власт и авторитет сред колегите си, за да налагат своето. Но не само това: да унижават и тормозят други от колегите си, които не мислят като тях. Да обявяват книгите и преводите на инакомислещите за несъществуващи, да ги влачат по съдилищата и да ги осъждат по незначителни поводи. Но това са само два от 16-те факултета на най-стария и най-големия български Университет.
        Извън Университета те имат немалка медийна, съдебна и неправителствено-институционална власт. При това, някои от неправителствените структури, за които работят, дават съвсем оскъдна информация за размера на финансирането и конкретните дейности, които осъществяват по своите проекти, подхранвани от толкова много донори и партньори. Заради какво, например, доц. Даниел Смилов и д-р Георги Ганев поучават ката ден обществото от една или друга медия и са в привилегированата позиция да бъдат неговите академични ментори? Защото “Центърът за либерални стратегии” е една от най-непрозрачните и безотчетни НПО у нас и едва преди броени седмици, след няколко години настоявания на упорити питащи, най-после снизходиха и поставиха на страницата на ЦЛС в интернет поне наименованията на обилно финансираните си активности, без обаче да посочат конкретния размер на сумите за тях. Ако работещите в най-непрозрачните и най-безотчетни неправителствени организации имат медийно и академично предимство пред всички нас, простосмъртните университетски преподаватели, то тогава поне да ни се каже, че има една свръхчовешка раса на неправителствения академично-артистичен елит и една маса от “орки”. Като такива май бяхме определени.
                


                                     


         всички снимки са на Николай Гочев

Monday, July 28, 2014

между превалявания и прегърмявания

             
             "Когато зимата е топла и малоснежна, после пролетта е студена и суха, а лятото е дъждовно и градоносно". Така казва народната метеорология. И през тази година виждаме, как се случва това. През зимата, като нямаше почти никакъв сняг, се притеснявахме, че в почти цялата страна ще има режим на водата, ако не повали повече през пролетта и лятото. Че като заваля! Наводнения, порои, градушки.


                      Но който обича планините, пак се разхожда там. Минава между капките.












                     Малките ледени парченца вчера бяха много красиви, но студени.


            Пътеката между Бистрица и Железница е "декорирана" на места с табели, наковани по дърветата, чрез които някои са споделили житейските си прозрения. Този надпис е един от новите.
             Винаги съм се чудела какво е това "дървена философия" и кой е "дървен философ". Но като минавам по тази пътека, разбирам: "дървеният философ" е този, който наковава по дърветата житейските си премъдрости, за да разсейва с тях туристите от собствените им размисли.

















                             В центъра на Бистрица: покривът на супермаркета, който е и спирка на автобусите, има керемидена декорация: Слава на БКП! :-)))

             Успешна и много по-слънчева седмица пожелавам на всички, които ще надникнат тук!

Wednesday, July 23, 2014

ето една клетва

Преди години много пъти сме обсъждали с колеги необходимостта от
произнасяне на клетва при получаването на диплома за завършване на някоя от трите образователни и научни степени в нашите университети, но също така и при започването на работа в тях.
Това е едно от нещата, които не успяхме да направим  в академичната колегия и за които ни предстои да работим и да търсим съгласие по-нататък: какво да обещаем, в  какво да се закълнем, какъв обет да дадем пред себе си, пред близките, приятелите и пред колегите, а за онези от нас, които вярват - и пред Бог.
Получаването на диплом за бакалавър, магистър и доктор не е просто получаване на документ, който ще носи препитание, заплата и социални осигуровки, а личен и обществен ангажимент на абсолвента на един университет .
Особено важно е какъв обет се дава при заклеването в момента на получаването на дипломата за докторска степен, защото тя още от средните векове е телосът на образованието. Когато човек стане доктор, с това придобива ius docendi - правото да преподава, но и ius ubique docendi - правото да преподава и другаде, а не само в  университета, в който се е дипломирал.

Благодарение на колегата-византолог д-р Евелина Минева-Полеми, преподавател от Атинския университет,  мога да покажа тук на този блог клетвата на висок литературен катаревусен гръцки, която се произнася при този случай в Елада:

            Τῆς μὲν ἐπιστήμης ὡς οἷόν τε μάλιστα ἐν τῷ βίῳ ἐπιμελήσεσθαι κἀπὶ τὸ τελειότερον αὐτὴν προαγαγεῖν 
         καὶ ἀγλαΐσαι ἀεὶ πειράσεσθαι μηδὲ χρήσεσθαι ταύτῃ ἐπὶ χρηματισμῷ ἢ κενοῦ κλέους θήρᾳ, 
         ἀλλ’ἐφ’ᾧ ἄν τῆς θείας ἀληθείας τὸ φῶς προσωτέρω διαχεόμενον ἀεὶ πλείοσιν ἐπαυγάζῃ, πᾶν δὲ ποιήσειν προθύμως ὅ,τι ἄν μέλλῃ ἐς εὐσέβειαν οἴσειν καὶ κόσμον ἠθῶν καὶ σεμνότητα          τρόπων μηδὲ τῆς τῶν ἄλλων διδασκαλίας σὺν ἀβελτηρίᾳ κατεπιχειρήσειν ποτὲ κενοσόφως περπερευομένη 
         καὶ τὰ ἐκείνοις δεδογμένα διδάσκειν πειρωμένη μηδ’έθελήσειν τἀνατία ὧν αὐτὴ γιγνώσκω διδάσκειν 
         μηδὲ καπηλεύειν τὴν ἐπιστήμην καὶ τὸ ἀξίωμα τοῦ ταῶν Μουςῶν θιασώτου αἰσχύνειν τῇ τῶν ἠθῶν ἀκοσμίᾳ. 
        Ταύτην την ἐπαγγελίαν έπιτελούσῃ εἴη μοι τὸν Θεὸν ἀρωγὸν κτήσασθαι ἐν τῷ βίῳ.
      
Клетва, произнасяна при получаването на степента доктор в Гърция:

            Ще се старая, както мога, за науката в живота си и ще я движа към усъвършенстване;
ще се опитвам винаги да й придавам блясък, но без да я използвам, за да печеля и за лов на празна слава;
и както светлината на Божията истина, изливана все по-далеч, блести за много хора, така и аз с усърдие ще правя всичко, което допринася за благочестие, устройване на нравите, възвишеност в характера;
и няма, подхванала набързо учение на други, разхвалваща се пустославно, да се опитам да уча според техни мнения;
не ще поискам да преподам неща, противни на узнатото от мен самата;
не ще търгувам със науката и няма да посрамя достойнството на Музиния спътник с безредност в нрава си.

Завършвам обещанието и нека придобия Бог като помощник във живота!  

превод Николай Гочев  

Sunday, July 20, 2014

за празника на Свети пророк Илия























           
Снимките са от храма "Св. пророк Илия" в манастира "Св. Петка" в Бистрица