Google+ Followers

Monday, June 25, 2012

за хабилитацията на Йордан Банев

    През миналата седмица успешно приключи хабилитационната процедура на д-р Йордан Банев, който чрез нея стана доктор по музикална естетика в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров".

    Научното жури бе в състав: проф. д-р Иля Йончев, проф. д-р Веска Цинандова-Харалампиева, проф. д-р Андрей Диамандиев, проф. д.изк. Кристина Япова, доц.д-р Добриела Котова, доц.д-р Симеон Евстатиев и аз, като с големи и напълно заслужени похвали всички  приеха хабилитационната работа на колегата Банев на тема Disciplina musica и музикалното мислене през втората половина на ХІІІ и ХІV век – три трактата: латински, гръцки и арабски”.
     Всичко за хабилитационната работа, рецензиите и становищата за нея е на сайта на НМА:
http://www.nma.bg/bg/lpage/8460bd/a3bbf1

     Ето някои моменти от моята рецензия, като изцяло тя е достъпна на сайта на Академията, редом с оценките и на останалите колеги от научното жури.



Рецензия за кандидатурата на гл. ас. д-р Йордан Красимиров Банев
в конкурса за академичната длъжност доцент по музикална естетика към катедра 
Теория на музиката в
Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”


Curriculum vitae

     Йордан Красимиров Банев е роден на Преображение Господне, 6 август 1974 г. в София като четвърто дете в семейството на Красимир Банев (дългогодишен преподавател по класически езици в катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ  “Св. Климент Охридски”) и филолога-османист Лиляна Банева.
      Гимназиалното си образование получава в НГДЕК “Константин-Кирил Философ” (от 1988 до 1993 г.).
   От 1993 до 1999 г. следва в ДМА “Проф. Панчо Владигеров”, където през 1999 г. се дипломира като бакалавър по педагогика на обучението по музика с тема на дипломната работа “Теологията, философията и изкуството на Блажени Августин като ключ към неговото музикознание”.
      От май 2004 г. до септември 2009 г. е редовен докторант по държавна поръчка в  катедра “Музикално-теоретични дисциплини” в ТКДФ на НМА “Проф. Панчо Владигеров”. По време на докторантурата си извършва впечатляваща изследователска работа на тема “Музикалното мислене на античността и патристиката” с научен ръководител проф. д-р Иля Йончев.
        Дисертационният му труд на тази тема е обсъден и апробиран в катедрата по Музикална естетика на 10 ноември 2009 г., а публичната й защита се провежда на 16 февруари 2010 г. на открито заседание на СНС по музикознание и музикално изкуство. Диплом за докторска степен - № 34141 от 25 май 2010 г. Рецензенти на докторската му дисертация са проф. д-р Веса Харалампиева и ст.н.с. І ст. д.изк.н. Кристина Япова.
      От септември 2006 г. до септември 2010 г. Йордан Банев преподава като хоноруван асистент по музикална естетика в НМА “Проф. Панчо Владигеров”; от септември 2010 г., след защитата на дисертацията си и придобиването на докторска степен работи като редовен асистент, а от септември 2011 г. до сегашния момент е главен асистент.
           В неговата академична биография непременно трябва да се отбележат и две дългосрочни практики-специализации.
           През академичната 2002/2003 г. той е преподавател по византийска нотация в Школата за гръцка народна и църковна музика “Панайотис Ахилас” във Волос, където ръководител на школата е д-р Константинос Карагунис.
    През академичната 2005/2006 г. той специализира класическа османска музика в Техническия университет “Йълдъз” в Истанбул, под ръководството на доц. д-р Рухи Аянгил.
       Езиковата му компетентност е разностранна и документално доказуема - съответните езици са изучавани в продължение на години в НГДЕК и НМА, усъвършенствани са на краткосрочни езикови курсове и по време на двете дългосрочни специализации. За академичната и изследователската си работа г-н Банев отлично си служи и много добре превежда от руски, английски, френски, новогръцки и турски език, но най-вече от старогръцки и гръцки от византийския период, латински и старобългарски.
 ...

  
Рецензия на хабилитационния труд

     В конкурса за академичната длъжност доцент по музикална естетика единственият кандидат гл.ас. д-р Йордан Красимиров Банев участва със специално разработено изследване: хабилитационен труд на тема Disciplina musica и музикалното мислене през втората половина на ХІІІ и ХІV век – три трактата: латински, гръцки и арабски”.
    Ако трябва като за начало този текст да бъде характеризиран само с една-единствена дума, тази едничка дума ще е мултидисциплинарност. Работата впечатлява с многобройността и разностранността на проблемите, които обсъжда и с многоезичието на изворовите текстове, които интерпретира. В личната му академична биография тя е трето поредно стъпало – след дипломната работа върху Августин Блажени и дисертацията за музикалното мислене на античността и патристиката, в хабилитационния труд на Йордан Банев отново се срещат музикалната естетика, музикалната феноменология, историята на мисленето на музиката и трудната филологическа работа по превеждането и коментирането на основополагащи текстове на велики автори от миналото.
    Трите текста, на чието сравняване, съпоставяне и анализ е посветена работата, са: анонимен “Трактат” на латински език от ХІІІ век; “Синтагма”-та на четирите математически науки – аритметиката, музиката, геометрията и астрономията на византийския енциклопедист Георги Пахимер; и “Книга на кръговете” на арабския музикант и описател Сафиаддин ал-Урмави.
    Във въведението (с.3) се очертава основната изследователска задача: да се разкрие музикалното мислене в тези три текста, които са написани на три различни езика в единно историческо време, започват от едни и същи теоретични предпоставки, но в хода на разгръщането си се отдалечават, като още по-раздалечени са практическите следствия от тях.  
    Поставят се няколко основни въпроса, към чиито възможни отговори трябва да наведе цялото изследване.
    Първият въпрос е: какво е музикалното мислене на арабския автор-и-инструменталист, чрез което би могло да се разбере защо музикантите, които първи във времето са въвели буквената нотация в нагледен и прегледен вид (върху схема на самия струнен инструмент), все пак в последствие така упорито странят от петолинейната нотация и още повече от западноевропейското многогласие?
    Вторият въпрос е: защо в удивителната музикология на Георги Пахимер виждаме “събрана цялата антична теория с пълни подробности”, но теоретичното писане за музиката не засяга инструменталната практика? И това става в Града, от който е изпратен като подарък за Пипин Къси най-величавият инструмент “на Запада” – органа? (с. 4).
     Третият въпрос е: защо в диалога с иноезичната, инославната и иноверската мъдрост западният музикант “на драго сърце приема нотно-инструментално-мелодийно-терапевтичния” плод на източния музикант-мислител, но не приема смислово-съдържателните основания на неговата изкусност? (с. 4)
     В обобщение, трите въпроса в своето засрещане поставят питането: “защо латинският, гръцкият и арабският текст, които започват с деленето на струната и чрез това изглежда желаят вярност към древногръцката музикална наука (следователно, според някои, и към древногръцката музика), са в плодовете си толкова – до степен на отчужденост различни “(с.5)
     Първата глава е посветена на няколко важни методологически аспекта.
     В първия параграф са очертани историческите граници на периода, през който са били написани и са предизвикали непосредствен отзвук тези три трактата – втората половина на ХІІІ и началото на ХІV век – “време, което е “изключително смислозадаващо за цялото Средиземноморие и, в частност, за осмисления музикален опит, за музикалното мислене”. Според Йордан Банев и по отношение на музиката “тогава се доначертават  последните линии, които векове напред ще различават музиката, общо казано на Запада, от музиката на Изтока”. (с.5)
    Във втория параграф на първа глава са представени текстовете на трите трактата и изданията/компактдисковете и онлайн-ресурсите, от които са направени преводите по тях: енциклопедиите Thesaurus Musicarum Latinarum (TML) на Илинойския университет; и Thesaurus Linguae Graecae (TLG) на Калифорнийския университет. Stephanou and P. Tannery, Quadrivium de Georges Pachymère [Studi e Testi 94. Vatican City: Bibliotheca Apostolica Vaticana, 1940]: 1, 3, 5-95, 97-199, 201-454. Текстът на Сафиаддин ал-Урмави е преведен и интерпретиран по турския му превод в издание, снабдено с увод и  студия, коментар и факсимиле на арабския оригинал – Safiyyüddin Abdülmüm‘min Urmevi ve Kitâbü‘l-Edavârı на Dr. Uygun, Mehmet Nuri, Istanbul 1999.
    Защо точно тези три текста са станали обект на изследването?
    Ще се спра на този въпрос обстойно, защото в това виждам едно от големите достойнства на научната работа на д-р Банев. Подборката на текстовете доказва, че той напълно заслужава да стане doctor habilis и прави хабилитацията много значима не само в областта на музикалната естетика, но и за историята на философията на музиката.
    По отношение на латинския “Трактат” от неизвестен автор д-р Йордан Банев защитава избора си с премереността на обема и съответността на съдържанието му, в съпоставка с останалите 90 средновековни трактака, публикувани в Съкровищницата на латиноезичните музикални текстове (TML), повечето от които също са анонимни. Избраното произведение е достатъчно изчерпателно и същевременно обозримо. В един обгледим диапазон то обсъжда най-важните общотеоретични проблеми на музиката, а не нещо особено или прекалено специфично.
    По отношение на текста на Георги Пахимер – за познавачите е ясно и няма нужда от обилно аргументиране. Авторът е отлично познат като историк и хронист на  важни събития и процеси във Византийската империя, но освен това той е учен, историк на философията и философ с всеобхватна начетеност, интелектуална надареност и неизчерпаемо любопитство. Освен че е един от най-добрите познавачи на Платон и Аристотел в онази имперска епоха, Пахимер е и отличен преводач от латински на гръцки. Ключово за неговото интелектуално дело е обстоятелството, че той е коментирал “Парменид” на Платон и превеждал “Разделение на диалектическите топоси” на Боеций. За развитието на средновековното знание, на логиката и философията, на curriculum-a на средновековните университети  едва ли някога ще бъде надценено значението на превода на Боеций на “Въведението” на Порфирий към “Категории” на Аристотел, както и още повече на “Коментара” му към неговия собствен превод. В същото положение и със същото значение по отношение на философията на музиката и музикознанието, при това не само за средновековния канон на свободните изкуства, е трактатът на Боеций De institutione musica. Трактатът на Георги Пахимер Quadrivium vel Σύνταγμα τῶν τεσσάρων μαθημάτων е византийският аналог на постигнато от Боеций като философия на четирите свободни изкуства.
    За “Книга на кръговете” (Kitab al-Adwar) на Сафиаддин ал-Урмави д-р Банев отбелязва, че тя е една от двете прочути негови книги, но също така и че тя е била веднага преведена от арабски на персийски, била е веднага харесана от музикантите-инструменталисти  и за дълго време е останала  най-четената книга за музиката в арабско-персийския свят, благодарение на която впоследствие биват записани 50 образци на османската класическа музика. На пръв поглед тя се занимава с конкретни описания за позиционирането на пръстите за изпълнението на музиката, но всъщност предполага общи положения и в дълбочина не се разминава с логиката на латинския анонимен автор (с. 10)

    В третия параграф на първата глава се изяснява разграничението между disciplina musica и музикално мислене, като се реферират тезисно резултатите от задълбоченото осмисляне на тази основополагаща концептуална разлика, осъществено в дисертацията на д-р Банев за “Музикалното мислене на античността и патристиката”. (с. 11-15)
    Втората глава е озаглавена “Диалогът на трактатите” и в нея се очертават местата на сговаряне между тях. В първия параграф на тази глава се подчертава, че анонимът е написан като музикално-практическо, обучително пособие, като наръчник. Във втория параграф се дискутира как точно този тип музикално мислене превръща музикалното изкуство в лечителско. Как и защо музиката може да бъде музикотерапия, лекуване на душата? На този въпрос се отговаря с много интересни паралели между латинския анонимен автор и написаното от Сафиаддин за това, че определени маками трябва да бъдат изпълнявани в точно определени отрязъци от денонощието. Въздействието на музиката върху душата, нрава и добродетелите на човека  е изконна тема за философията и музикознанието. Тя започва още от орфизма, питагорейството и Платон. Латинският анонимен автор продължава идеите на старите питагорейци за тричастното деление на музиката “по цветове” – диатонична, хроматична и енхармонична, и на Платон от “Държавата” и “Закони” за възпитанието чрез различните видове музика. 

 
     Вторият параграф на втората глава анализира текста на Quadrivium vel Σύνταγμα τῶν τεσσάρων μαθημάτων, ἀριθμητικής, μουσικής, γεωμετρίας καὶ ἀστρονομίας
     “Синтагма”-та на Пахимер е огромна и с оглед на задачите на хабилитационната работа Йордан Банев се съсредоточава само върху частта, посветена на хармониката, сиреч на музикалната наука. Самата тази част е много голяма и доколкото ми е известно не е превеждана на никакъв модерен език, включително на новогръцки, за разлика от другите три части, анализиращи другите три математически науки. Това показва сложността на работата, извършена от автора тук: превод, интерпретация, съпоставка с другите два другоезични трактати.
 
...
    Критичният прочит на Банев при анализа на Пахимер се изостря в прехода от въпросите на акустиката (от типа на проблематичността на съзвучието октава-кварта) към проблемите на музикалната естетика и феноменология. “Какво трябва да чуя?” е въпрос от музикално, а не от математическо естество, равен на въпроса “какво трябва да прозвучи”(с.28)
    В тази част на хабилитацията се засилва отново съпротивата срещу редукционисткото свеждане на музиката към аритмологията и числовите съотношения. По този повод да цитирам: “Самото наименование “chroma” за някакъв тип звучност може да дойде само по пътя на музикалното чуване в цветове и настроения. Числото няма настроение. Нито цвят.
    Дори досежно отделния тон отношението, ако иска да бъде музикално, отново е обърнато. Питагоровият голям цял тон се чува и в Китай, и в Персия, и в Египет, и при траките, и следователно не може да е верен, понеже е пропорция, равна на 9/8. Бидейки всеобщ звуков феномен, този тон е очевидно своероден отзвук на човешкото естество. Математиката в своето аритметико-пропорционално мислене описва закономерностите на музикалната дейност, а не ги задава. Нейната работа е апостериорна и немузикална, обуславя се от вече отзвучалата музика”. (с.29)
   ...

     Това подразделение на хабилитацията завършва с един много важен извод: музикалното мислене на Сафиаддин е давало на изпълнителите-инструменталисти усещане за свобода: първо, свободата да бъде избран основният тон, а после – свобода на изпълнението. За разлика от прочутия “Микролог” на абат Гвидо от Арецо, чертежите на арабския музикант не се превръщат в нотация, фиксираща височината на звуците, която дава възможност и неизучаваните мелодии да бъдат изпълнявани като познати. По този повод Банев прави евристична аналогия между “отворения код” на някои съвременни компютърни операционални програми и отвореността в музикалното мислене на Сафиаддин.
   В следващото подразделение за теоретичната музикална систематика има още няколко момента, в които арабският трактат бива съпоставен с латинския анонимен текст и музиколожкото съчинение на Йоан от Гарландия в частта им за обяснението на гласовете. В латиноезичния корпус от текстове Банев вижда неумолимия ход на обвързването с петолинието и заковаването на височините в недосегаемите партитури. Въпрос на време става отпадането на “възможността  модалният глас да запази естествената си връзка с гласа на пеещия го, да започва, така да се каже, “откъдето му е удобно на певеца”. Последното би било адекватно на търсената в пеенето древност, но освен това, както в тоново, така и в процесуално отношение би пазило най-дълбоката природа на модалността, а именно начина, по който е устроен гласът на всеки един”(с.42)
    От съпоставителния анализ на Банев неминуемо следва изводът, че в двата споменати латиноезични трактата така мислената музика първо престава да бъде изкуство, а се превръща в наука, и второ, налага дисциплинарната скованост на ригидността и рестрикцията. 
   
...
     В последното заключително подразделение на аналитичната втора глава се очертава още веднъж линията на раздалечаването между западното и източното мислене на музиката. То започва и при Гвидо, и при Авицена от едно и също - “от определението за тон и продължава през деленето на струната към изясняване на консонансите и интервалите”. Макар че интенцията им е да дадат практически указания и въпреки общата изходна точка, те постепенно развиват различно съдържание и в крайна сметка споделят различен музикален смисъл (с.55). Така още през Х и ХІ век са посети семената на различните видове мислене на музиката, които дават плодовете си в края на ХІІІ век в трите сравнявани трактата и в музикалната практика, породена чрез тях: високата музика на Запад и на Изток става непреодолима различна, защото едната мисли вертикала, а другата – хоризонтала. (с.56)
    Третата глава на работата от с. 59 до с. 135 представя преводи на трите трактата, за да могат читателите на хабилитационната работа да се запознаят с контекста на ключовите места, върху които е излята музикалнофеноменологичната интерпретация на Банев, като латинският аноним и арабският текст са преведени изцяло. Както вече бе посочено,  съчинението на Сафиаддин ал-Урмави е преведено от съвременен турски език от солидно академично издание, в което е възпроизведен и арабският оригинал.
    Георги Пахимер като музиколог е представен в подборка на най-важните места от втората книга на “Синтагма”-та – “Хармоника”-та.
    Латинският и гръцкият текст са в лявата колона на страниците, а в дясната е техният превод. Преводът е достатъчно точен, като на места смисълът ще спечели, ако при една бъдеща редакция бъде олекотен словоредът.


Заключение:

     При подробното представяне на аналитичната част на хабилитационната работа отбелязах съпътстващо и едни от нейните най-големи достойнства, както и някои схващания, към които може да се погледне и от друга гледна точка.
     Представената хабилитационна работа заслужава поздравления и потвърждава недвусмислено, че нейният автор заслужава да стане doctor habilis, да получи академичната длъжност доцент по музикална естетика, защото:
1.       Работата е изключително високо академично постижение поради своята мултидисциплинарност. Тази многоучена хабилитация свидетелства за високата ерудиция и компетентност на своя автор не само в областта на музикалната естетика и историята на музиката, но и в музикалната феноменология и философията на музиката, в историята на философията и филологията.
2.       Д-р Банев владее няколко класически музикални инструмента и собствения си глас (като псалт, който всекидневно служи в църквата “Преображение Господне”), но и инструментите, които са задължителни за всяка работа с претенции в областта на историята на хуманитаристиката – инструментите на чуждите езици, стари и нови: гръцкия език в трите му големи рода - старогръцки, византийски и новогръцки; латински, старобългарски, руски, английски, френски и турски.
3.       Както хабилитацията, така и дисертацията му притежават много ценното качество диалогичност. А dialogos означава както разговор, така и размисъл. В текстовете от триптиха на Банев (дипломна работа-дисертация-хабилитация) се чува неповторимият глас на човек, който овладяно говори за мисленето на музиката, но не назидава другите със своите твърдения, а ги кани и те да размислят, да се замислят и да заговорят из тези неизбродни обятия на духа.
4.       Авторът притежава упоритостта и търпението за многогодишна работа около една проблематика, която се разгръща през различни епохи, култури, религии и езици. Дисертация и хабилитация като неговите показват точно тези качества, без които никой не може да бъде истински учен-изследовател и преподавател.
5.       Същевременно обаче, Йордан Банев притежава и необходимите за всеки учен скромност и честност. Когато човек се заеме с интелектуалното предизвикателство да решава толкова сложни интерпретаторски задачи, неизбежно се сблъсква и с неясни места. Добрите учени си признават кои са те, а привидните учени ги прикриват зад маската на всезнаенето и пренебрежението. В този случай това е мястото от латинския анонимен трактак, в който музиката е определена като воден дух и е направена някаква неразгадаема засега за него алегория (или етимология от еврейски) с името на св. пророк Мойсей. Йордан Банев не прикрива това, а избира точно от това място поетичната метафора за мото на своя текст. 
6.       Хабилитационната работа на Йордан Банев показва както неговата интелектуална самостоятелност, така и принадлежността му към една респектираща научна общност – общността на колегите-музиколози и философи на музиката, които през последните години създадоха много ценни произведения с извънредна стойност за цялата родна хуманитаристика. А и не само за нея. Имам предвид особено книгите на проф.д.изк. Кристина Япова “Звук и етос. Вариации върху тема от Боеций”, БАН – ИИИ, С., 2011 и на проф. д-р Иля Йончев “Музикалният смисъл”, РИВА, С., 2007. 

    Музиката не може и никога няма да бъде зазидана в мисленето за музиката чрез думи, термини и понятия, но и най-изтънченото феноменологично мислене трябва да приеме, че античното и средновековното мислене на музиката я приема като космическа битийна даденост, даже предшестваща времето според едната от двете най-важни философски парадигми на тези епохи. Като космическа и битийна реалност тя може и трябва да бъде познавана и осмисляна от човека като същество, надарено с логоса като разум и слово, а оттам – преподавана, изпълнявана, графично фиксирана в едно или друго нотно писмо.

     Споделям това свое размишление като свидетелство на убедеността ми, че  дисертацията и хабилитацията на д-р Банев, когато бъдат публикувани и като книжни издания, и като електронни книги, ще предизвикат и други диалогични отговори. Това ще оживи и обогати нашата академична общност, разделена от толкова много институционални прегради, заради които понякога не се вижда и чува какво се случва на 500 метра разстояние от едната до другата университетска и/или академична сграда.

    Още веднъж изразявам своята надежда, че и останалите колеги от научното жури, а впоследствие и членовете на Факултетния съвет на Теоретично-композиторския и диригентския факултет в НМА “Панчо Владигеров” ще изберат д-р Йордан Красимиров Банев за доцент по музикална естетика.

    София, 1 май, 2012 г.

     доц. д-р Димка Гочева, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”
   

Wednesday, June 20, 2012

за дисертацията на Галина Иванова


Напоследък в няколко последователни поста тук се появиха рецензии за дисертации на колеги-докторанти, които написах през предишни години. За дисертациите на Моника Портокалска-Леви, на Андрей Захариев и на Владимир Маринов.

През тази учебна година имах възможност да работя върху още една блестяща дисертация, за която стана дума и през януари. 
Това беше респектиращата работа на Галина Койчева Иванова
Литературната рефлексия върху проблема за истината. (Истина и разбиране у Ницше, Хайдегер и Гадамер)
Научен ръководител на чудесното изследване беше доц.д-р Ирен Александрова.

Всичко важно е тук:


http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/galina_kojcheva_ivanova_fakultet_po_slavyanski_filologii

Написах доста дълъг текст и все пак той не е толкова дълъг, колкото можеше да бъде.
Новият Закон за развитие на академичния състав благоприятства приближаването към един широко разпространен академичен стандарт в много страни по света: да се пишат дълги, много подробни рецензии, да се публикуват във виртуалното, а на самите защити да се представя накратко най-важното от тях.

 Как ви изглежда съотношението 10 към 1?

Това ще рече, че например, за една работа от 300 страници рецензиращият трябва да напише около 30 страници текст, в който да представи много подробен анализ, при което както много пунктуално да възпроизведе основните тези и доказателства на автора, така и да изкаже своето виждане поне по най-главните проблеми. Така се постигат две цели: 1) гарантира се добросъвестното отнасяне на рецензиращия към рецензираното изследване; и 2) чрез изказването на виждането на рецензента по изследваните проблеми се разширява знанието за тях.
Това съотношение 10 към 1 се обсъждаше и при някои от законопроектите за регламентиране на процедурите за академичното развитие, които бяха в процес на изработване през изминалите няколко години.
Имаше хора, които при дискусиите върху предишни, пропаднали законопроекти, иронизираха това предлагано и много добро според мен изискване за добросъвестно отношение от страна на рецензента с изказвания като следното: "Леле, тука някакви графомани искат да наложат нов закон, така че да се пишат по 20-30 страници рецензии!"

Това предложение за стандарт на количество на рецензиите в съотношение 10 към 1 не се прие.
По една или друга причина предишните законопроекти отпаднаха, а беше реализиран сегашният ЗРАСРБ, който има доста добри страни, най-добрата от които е тази: публикуването на авторефератите, рецензиите и становищата за дисертациите в интернет, така че всеки интересуващ се да може сам да прецени.

Е, когато човек разглежда сайтовете на различните факултети, пак забелязва, че в някои случаи становищата за някои дисертации са по 2 страници и са съвсем общи и нищоказващи, така че дори и привидно да има нещичко в мрежата, по същество за някои работи или хабилитации не може да се
разбере почти нищо.

Дисертацията на Галина Иванова е образцова в много отношения, но и в това.
Как се прави автореферат, от който да се разбере какво е виждането на автора на изследването по проблемите, с които се е занимавал в продължение на години и които вълнуват мнозина от академичната общност по света и у нас.
И как се правят прецизни рецензии и становища от най-добрите познавачи по темата у нас, какъвто в нейния случай беше проф. Христо Тодоров, но и останалите колеги от научното жури.

Tuesday, June 12, 2012

за дисертацията на Нора Голешевска

 






Миналият понеделник беше защитена още една дисертация в катедрата по Реторика във ФФ. Колегата Нора Голешевска успешно представи своята работа
„Визуални медии и визуална реторика в края на 20-ти и началото на 21-ви век (херменевтични и семиотични стратегии в изследването на визуалната реторика), разработена под научното ръководство на доц. дфн Иванка Мавродиева. Всичко важно за дисертацията е тук:

Председател на научното жури беше доц.д-р Александър Кьосев от катедрата по Теория и история на културата, а зала 63 в Ректората беше изпълнена: нямаше нито едно свободно място, защото една развълнувана, ентусиазирана и пъстра група от млади хора бяха дошли на защитата, като с вълнение и внимание следяха всички говорещи - колегата Голешевска и представянето на автореферата на дисертацията, рецензентите, становищата.
Ето още някои снимки.



 Доц.д-р Боян Манчев, който напоследък е разтроен на три преподавателски места - в НБУ, в Париж и в Берлин, успя да прочете своята задълбочена оценка и... от защитата замина за летището.


Доц. д-р Мариета Ботева от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" 


 

                            И накрая, но не и по важност: проф. дфн Ангел Ангелов 
от ЮЗУ "Неофит Рилски" - както винаги строг, но справедлив и прецизен:-)

Макар че беше много горещо, обстановката беше ведра.

Така успешно защитените дисертации в катедрата по Реторика само за два месеца станаха пет,
една от които - за степента доктор на философските науки, на доц. Мавродиева.

Tuesday, June 5, 2012

за дисертацията на Владимир Маринов


 В няколко последователно поста вече давам публичност и видимост на рецензиите за дисертации, които съм писала.
Причините за това са много, те са ясни и за тях вече стана дума в предишните два коментара към рецензиите на дисертациите на Моника Портокалска, в момента Моника Леви и Андрей Захариев.

Днес слагам на блога кратката си конспективна рецензия за вътрешната защита на образцовата дисертация на Владимир Маринов, която беше обсъдена на 1 юли 2009 г. във ФФ на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", но за съжаление на защитата не беше даден процедурен ход.

В нашата академична действителност има няколко поразяващи примера за препънати съдби на ерудирани и талантливи млади учени, за смачкани в зародиш академични кариери на изключително способни и самостоятелни млади хора с характер, за изгонени извън институциите на знанието дарования, в които е бил видим необикновен потенциал за бъдещо развитие.
Колегата Владимир Маринов, въпреки препятствията и спънките в неговото академично реализиране, засега намери своето амплоа като преподавател в НБУ, но все още не е успял да защити своята дисертация. За това причините са няколко, като само една от тях е промяната на законовото положение, което според новия ЗРАСРБ изисква задължително притежаване на магистърска степен. При по-стария законов регламент това не беше така.

Ето тук по-долу е краткият конспект за моята рецензия, представена в катедрата по История на философията във ВТУ на вътрешната защита на 1 юли 2009 г., а след това е приложен списък на публикациите, преводите, наградите и участията в национални и международни конференции на колегата Маринов, при това само до лятото на 2009 г.!
След това има и още впечатляващи академични публикации, като например, рецензия на английски език за двутомното френско издание на Порфирий, дело на Люк Брисон, в авторитетното списание за антична философия и наука Rhizai.



За дисертационния труд на Владимир Маринов

Учението на Порфирий за самопознанието в традицията на античния неоплатонизъм

Редовен докторант към катедрата История на философията във ФФ на ВТУ
"Св. Св. Кирил и Методий"

научен ръководител доц. д-р Иван Христов

Уважаеми колеги,

     Преди да кажа няколко думи за дисертационния труд на Владимир Маринов, позволете ми да споделя впечатления за самия него.
     Познавам го от повече от десет години в различни академични качества:
-         в качеството му на дипломант от НГДЕК, работил върху превода на Мисли върху умостижимото  и защитил с отличен успех тази дипломна работа, с научен ръководител доц. д-р Николай Гочев;
-         в качеството му на отличен студент по философия, посещавал всички спецкурсове и спецсеминари по антична философия във ФФ на СУ;
-         в качеството му на дипломант по философия, завършил бакалавърска степен в СУ с дипломна работа на тема  Порфирий. Коментар към Парменид на Платон. Превод и коментар, с научен ръководител проф. Цочо Бояджиев, на която бях рецензент;
-         в качеството му на преводач на няколко трудни и важни текста на Порфирий, издадени още през 2000 г., докато той все още беше студент по философия, в изданието Порфирий. Пещерата на нимфите. Под редакцията на Николай Гочев, в издателство Библиотека 48; Изданието съдържа "Мисли върху умопостижимото", "Пещерата на нимфите", "Животът на Плотин" и "Писмо до Марцела", като с академичното  изпълнение на обяснителните бележки и встъпителната студия към него може да бъде доказателство за безспорен научен талант, проявен още в много млада възраст.
-         в качеството му на редактор на превода на За небето (направен от мен) и на За възникването и загиването на Аристотел, преведен от Димитър Илиев, издадени през 2006 г. от изд. СОНМ в книжното тяло Аристотел. Два трактата;
-         в качеството му на активен участник с доклади в големия международен проект Контекстуализиране на класическото образование, осъществен от няколко колеги от Катедрата по Класическа филология във ФКНФ, СУ през периода 2005-2008 г.
-         в качеството на един от учредителите и настоящ член на УС на АРУКО – Асоциацията за развитието на университетското класическо образование;
        http://aduce.org/
-         в качеството му на докладчик и дискусант на високо специализираните семинари на ЮЕААФ, какъвто беше миналогодишният семинар на тази асоциация върху Метафизика на Теофраст, проведен в края на юни м.г. в ЦЕУ в Будапеща; и семинарът върху Закони на Платон във Власти, 2007 г.
-         в качеството му дори на преподавател и лектор, тъй като няколко пъти той изнасяше лекции върху неоплатонистката философия при интензивното и високоскоростно преподаване на студентите от задочната форма на обучение в СУ; но също така и като много опитен (дори необичайно рутиниран с оглед на възрастта му) лектор и дискусант, представил лекции на нетрадиционни теми по време на двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят, проведен във ФФ на СУ през миналата учебна година; както и съвсем непосредствено – като колега, с когото съвместно проведохме през последния семестър спецкурс върху Метафизика на Теофраст;
-         в качеството му на автор на критически обзор и сътрудник при издаването и разпространението на списанието за антична философия и наука Rhizai, което излиза у нас.

      Да добавя само, че списъкът на неговите публикации и преводи, на академичните награди и поощрения от неправителствени организации, на участия в конкурси и проведени курсове от него до този момент, вече не се събира на три стандартни страници.

      Всичко това ми дава право да ви уверя, че с тази дисертационна работа успешно приключва един етап от неговата впечатляваща академична биография, започнал още в годините на ученичеството му в НГДЕК и продължен повече от успешно по време на следването му в специалност Философия на СУ, както и по време на докторантурата му във ВТУ.
       Колегата Владимир Маринов е изключително ерудиран и опитен млад изследовател на античната философия, превъзходен познавач на традицията на платонизма и неоплатонизма – при това както в езическата, така и в християнската философия.
       Избраната от него тема за дисертация е повече от интересна и дискусионна. Както пише Иван Саръилиев за философия в строгия смисъл на думата може да се говори тогава и само тогава, там и само там, където има проблематизиране на самопознанието.
       Структурата на работата сполучливо води читателя: първо, в първата глава, през ситуирането на въпроса, философският профил на автора – ключов мислител за неоплатонизма и състоянието на съвременните интерпретации, както и скициране на общия контекст на античните подстъпи към самопознанието.
       После, във втората глава: с представяне на текста, превод и коментар на най-важните фрагменти на съчинението Познай себе си; с дискутиране на жанра и общата проблематика на това съчинение и с очертаването на топосите на самопознанието в него.
       Най-интересна за мен и същевременно безспорно приносна е третата глава Идеи и мотиви от учението на Порфирий за самопознанието във философията на античния неоплатонизъм, като ключова тук е първата част – за самопознанието и конституцията на Аз-а.
        С това проблематизиране на разликата между Аз и себе си, и с неговата собствена интерпретация в третата глава на дисертацията, колегата Владимир Маринов навлиза в един общ и много важен кръг от проблеми на философското – вълнувал както наши колеги в миналото, като Иван Саръилиев във Философията на Сократ, така и съвременни философски авторитети като Пол Рикьор в Самия себе си като някой друг.



        С това неговата дисертация ни убеждава, че е не само историко-философска и ерудитска работа за важен проблем от философията на миналото, но и важен опит и принос към разбирането на проблеми, които са във фокуса на философските вълнения и днес.
        Надявам се, че обсъждането в катедрата ще даде ход на процедурата по защитата на тази дисертация в СНС по философия и че там също тя ще бъде защитена успешно и безпроблемно.

С уважение
Димка Гочева,
доц.д-р от Катедра История на философията във ФФ на СУ


1 юли 2009 г.



 
ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ МАРИНОВ

E-mail: vlado.marinov@gmail.com

 

Образование:

a) редовен докторант [2003–] по История на философията (Антична философия) към ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [докторантска теза: ‘Учението за частната душа във философията на Порфирий’; научен ръководител: доц. д-р Иван Христов]

b) висше [1998–2002]: бакалавър по философия от СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София)

с) средно [1993–1998]: средно-специално по изкуствата и културата от НГДЕК ‘Св. Констан-тин–Кирил Философ’ (София)

Изследователска област: късноантична и ранносредновековна философия

Изучавани езици: английски, руски, френски, немски, латински, старогръцки, старобългарски

Преподавателска дейност:

– учител по библейски гръцки и латински език в Софийска Духовна Семинария ‘Св. Иван Рилски’ (София) [втори срок на учебната 2002/03 г.]

– учител по философски дисциплини в Частна Гимназия с Езиков и Хуманитарен Профил ‘Проф. д-р Васил Златарски’ (София) [от началото на учебната 2004/05 г.]

– асистент по Антична философия във Философския факултет на ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [от началото на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Николай Гочев) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Пла-тонизмът в късната античност: теми и текстове’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [зимен семестър на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов и д-р Свилен Тутеков) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Неоплатонизъм и християнство’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [летен семестър на академичната 2004/05 г.]


Награди и участия в специализирани инициативи:
 

1998

– участие в ХVІІІ–ия Международен конкурс за Цицеронов превод (Certamen Ciceronianum), Арпино (Италия), 7–10 май

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Мисли върху умопости-жимото. Превод и коментар’, 19 юни [научен ръководител: доц. д-р Николай Гочев; рецензент: доц. д-р Иван Христов]

1999

– участие в едноседмичен семинар на проф. Майлс Бърниет (Оксфорд) в СУ (София), 11–14 февруари [тема на семинара: ‘Платоновият Критон’]

– участие в Групов проект за реформа във висшата хуманитаристика ‘Perspectus: Profile 41’ по програма ‘Стипендии’ на Фондация ‘Отворено общество’ (София)

– участие в Медиевистичен семинар на тема ‘Време и вечност’, Елена, 2–7 август

2000

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов) иницииране на кръжок за четене и коментиране на антични и ранносредновековни философски текстове [работен текст: диалогът ‘Амоний’ от Захария от Газа – вж. Публикации за 2002 г.]

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘История и есхатология’, Гьолечица, 1–6 май [тема на доклада: ‘Краят из-начално: античното разбиране за цикличната структура на живота’]

– стипендия за високи академични постижения към Фондация ‘Отворено общество’ (Со-фия), 17 ноември [проект на тема ‘Началата на скептическото’, одобрен от жюри с председател доц. д-р Димитър Денков; рецензент: проф. дфн Цочо Бояджиев]

2001

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Проблемът за злото’, Гьолечица, 23–28 април [тема на доклада: ‘Скепти-ческото зло и античното понятие за етика’]

– Студентска награда на Философския факултет на СУ за академичната 2000/01 г.

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Гръцката традиция ІІІ–VІ век’, проведен през зимния семестър на академичната 2001/02 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [вж. Публикации за 2002 г.]

2002

– Студентска награда за високи академични постижения ‘Михаел Клет’, присъдена от ‘Фон-дация за подпомагане на българското висше образование’ (София–Франкфурт/М), 18 март [жюри: проф. дхн Михаел Клет, проф. дфн Димитър Гюров, проф. дфн Йордан Ведър]

– Първа награда в Конкурс за студентски превод на средновековен философски текст към ‘Център за средновековна философия и култура’ (София), 17 май [превод от византийски гръцки на ‘Трактати за философията и нейните определения’ от Михаил Псел; комисия: проф. дфн Цочо Бояджиев, доц. дфн Георги Каприев, доц. д-р Иван Христов]

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Коментар към Парме-нид на Платон. Превод и коментар’, 8 юли [научен ръководител: проф. дфн Цочо Бояджиев; рецензент: доц. д-р Димка Гочева]

2003

– участие в семинар на проф. Филип ван дер Айк (Нюкясъл), Пловдив, 15–19 май [тема на семинара: ‘Аристотел, За частите на животните 641ab’]

– участие във Втора национална среща на докторантите по философия, Арбанаси, 26–27 май [тема на доклада: ‘Плотин и Порфирий за религията’]

– участие в Международен летен университет CEU–SUN (Будапеща, Унгария), 7–18 юли [название на завършения курс: ‘Philosophy and Science in the Greco-Roman World’]

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Византийската тра-диция’, проведен през академичната 2002/03 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Ве-лико Търново) [вж. Публикации за 2004 г.]

2004

– участие в работна група ‘Византия’ към Програма ‘Andrew Mellon’ на MSH (Париж) [тема на проучването: ‘Мястото на философията в творчеството и епохата на Михаил Псел’]

2005

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Играта’, Гьолечица, 5–10 май [тема на доклада: ‘Диалектика и игра: логическата интерпретация на Платоновия Парменид’]

– участие в Кръглата маса ‘Византия в собствените й очи и в очите на другите’, НГДЕК (София), 8–9 април [тема на доклада: ‘Неоплатоническата традиция във Византия: философската идентичност на Псел’]

Публикации:



А) ПРЕВОДИ:

· Порфирий: Пещерата на нимфите [превод от старогръцки език и бележки] (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 208 с. [включва четири съчинения: ‘Мисли върху умопостижимото’, ‘Пещерата на нимфите’, ‘Животът на Плотин’, ‘Писмо до Марцела’]

· Фернанда Деклева Каици, “Портикът и Градината: образи от философския живот на ранния елинизъм” [превод от английски език], в: Кант (Юбилеен брой, посветен на проф. дфн Богдан Богданов; издание на ‘Югоизточно-европейски център за семиотични изследвания’ към НБУ: София, 2000), 86–112

· “Скептици” (откъси от Секст Емпирик: ‘Основоположения на пиронизма’, І, 1–4; 7–10; 12; 16–17; 19–20; 22–24; 206; ‘Против етиците’, 111; 141–148; 159; 165; 249) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Филосо-фия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 87–90 [публи-куван още в http://www.grosnipelikani.com]

· “Неоплатоници” (откъси от Порфирий: ‘Мисли върху умопостижимото’, 1–9; 43; ‘Животът на Плотин’, 1; 8–11) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Философия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 92–96

· “Порфирий, История на философията” (Фрагменти, Книга Четвърта) [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 177–178

· “Порфирий, Коментар към Парменид на Платон” [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 179–189

· “Захария от Газа, Амоний” (92–361; 369–513; 516–729) [превод от старогръцки език; съвместно с доц. д-р Иван Христов] в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 203–214

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” [превод от византийски гръцки и бележки], в: Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Андреас Шпеер (съст.) Архив за средновековна философия и култура. Свитък ІХ (София: ‘ЛИК’, 2003), 60–90

· “Михаил Псел, Обзорен преглед на халдейските учения” [превод от византий-ски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 193–198

· “Михаил Псел, Кратко и обзорно изложение на халдейските учения” (1152b4–1153b5) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 199–201

· “Михаил Псел, Коментар към Халдейските оракули” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 202–214

· “Михаил Псел, Всестранно учение” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 215–220

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 221–224

· “Михаил Псел, Теологически трактати” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 225–232


В) РЕДАКЦИИ:

· “Тесал от Тралес, Писмо до императора” [редакция и бележки; превод от старо-гръцки: Венцислав Стойков], в:
http://www.masters-classics.dir.bg/Thessalos.doc   (2004)

· “Александър Афродизийски, Коментар към Метафизика на Аристотел” (52.9–57.34) [превод от старогръцки: Зоя Христова], пред-публикуване в:
http://www.masters-classics.dir.bg   (2005)


С) СТАТИИ И СТУДИИ:

· “Порфирий, философът платоник”, Порфирий: Пещерата на нимфите (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 5–33

· “Скептическото зло и античното понятие за етика”, Философски алтернативи [Списание на Института за философски изследвания при БАН] 5–6 (2001), 122–139
· “Монизмът на Порфирий”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ в. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 62–82

· “Халдейската тема във философските съчинения на Михаил Псел”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 109–141

· “Плотин и Порфирий: темата за неоплатоническия мистицизъм и религията”, в: Иван Христов (съст.) Философски четения Арбанаси 2003 (София: ‘ЛИК’, 2004), 7–19 [публикуванa още в
http://www.masters-classics.dir.bg/Vlado_Plotin.doc  ]