Google+ Followers

Tuesday, October 18, 2011

отново "античен" и посветен на комедията


Последният брой 31 на "Литературен вестник" е посветен отново на античната литература, като този път на фокус е комедията.
Редакционната статия на първата страница е от Невена Панова, която заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова е довела този брой до читателите.

Хубавата традиция във всеки "античен" брой на "Литературен вестник" да има по един нов, непубликуван досега превод, е спазена.
Този път новият преводен текст от старогръцки е "Кюкнос" или "Лебедът" от Антонин Либерал - автор на съчинението "Метаморфози", написано на елинистическо койне към края на ІІ век сл.Хр.
Преводът е на Вяра Калфина.

На "витрината" за показване на нови книги виждаме новия превод на "Пир(ът)" на Платон, направен от Георги Гочев и съвсем наскоро издаден от "Планета-3".

Темата на броя е осветена чрез няколко текста.

Първо място заема откъсът, посветен на Атическата комедия и Аристофан от книгата на Александър Балабанов "Класическата литература", (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1917, второ издание, с. 106-110).

Богдана Паскалева е превела част от изследване на швейцарския класически филолог Томас Гелцер за устойчивите структури в комедията на Аристофан, а Христо Хр. Тодоров - статия на Улрике Аухаген за хетерите при Плавт и Теренций.


Освен като преводач на текст от старогръцки, в този брой на "Литературен вестник" Вяра Калфина участва и със статия за три различни български превода на "Гърне" на Плавт. Нейната статия е озаглавена "Под похлупака на превода на Плавтовото "Гърне"".
Полезно е да се прочете този кратък, но информативен обзор за три различни преводачески стратегии за приближаване на текста към читателя и преди всичко към зрителя на сценичното му реализиране: за прозаичния първи превод на комедията, направен от А. Д. Пиронков, за превода в стихове на Александър Ничев и за най-новата и най-комична преводаческа версия, дело на Доротея Табакова.

Невена Панова, освен водеща на водещите на броя, отново предлага превод на Тюбингенския авторитет Томас Александър Слезак. Преди няколко години тя преведе неговата популярна книга "Да четем Платон" (С., "СОНМ", 2002), и после той даже дойде на гости на СУ и НБУ, за да ни представи основните си убеждения и тези за писаните диалози на Платон и неписаните му учения.
Сега можем да прочетем и разсъжденията му за границите на комическата свобода. На фокус пак е Аристофановата комедия, но и нейният политически контекст, борбите на времето в буреносната епоха на Пелопонеската война и в Атина след смъртта на Перикъл.
Това е откъс от най-новата книга на Слезак, озаглавена "Какво дължи Европа на гърците: за основите на нашата култура в гръцката античност", излязла в Тюбинген през миналата година и очакваща издаване у нас отново чрез издателство "СОНМ".

Броят завършва с репортаж-размишление на Юлия Роне за едно незабравимо театрално представление.
Представлението, което се случи на 5 октомври в залата на университетския театър "Алма Алтер".
Снимките тук са от този спектакъл.

На него екипът на Нюйоркската театрална трупа Еленико театър и най-вече актьорът Янис Симонидис зарадваха многобройната публика с моноспектатъл по "Апология на Сократ" на Платон. Режисьор на спектакъла е Лукас Скипитарис, а Теони Вахлиотис Олдридж - костюмограф.

След представлението имаше дискусия между актьора Янис Симонидис и публиката, която не мина съвсем гладко, защото един от чуждестранните зрители реши също да ни покаже представление, на което да видим що е то кинизъм в днешно време и как се ходи полугол и с тояга на обществено място по вечерно време, но до физически сблъсъци и бой, за щастие, не се стигна. След остра и не съвсем кратка словесна престрелка между публиката и актьора, който сам се постави на сцената като съвременен киник и отправи груби предизвикателства към всички, положението беше овладяно и все пак разговорът се получи.
За Сократ, за неговата ирония, за диалозите на Платон, в които участва Сократ, за това какво е да играеш Сократ и да влизаш в неговия образ.
Всичко това е описано с усет и чувство за хумор от Юлия Роне.

***

И накрая, макар и само по допирателна към темата, нека да напиша, че една друга колега, която много плодотворно съдействаше за предишни "антични" броеве на "Литературен вестник", скоро стана магистър.

На 14 октомври Зорница Радева, която е позната на читателите на "Литературен вестник" със силни свои авторски интерпретации и преводни текстове за античната философия, митология и религия, и особено за тяхната рецепция от Ренесансовата култура и книжовност, защити магистърската си теза.

Блестящо.
На тема: Проблемът за душата в земното тяло при Марсилио Фичино :„Платоновата теология“, Книга XVI, Глава 1-7. Превод и коментар
Научни ръководители: доц. д-р Елия Маринова
проф. дфн Цочо Бояджиев
Рецензент: доц. д-р Анна Николова

***

Изобщо: 90-годишният юбилей на катедрата по Класическа филология наближава и въздухът започва да трепери!

Sunday, October 9, 2011

денят на Колумб, но и на Платон и Аристотел



Утре, 10 октомври е световният ден на Колумб.

Всяка година вторият понеделник на октомври се отбелязва като ден на Колумб.

Вторият понеделник на октомври. Нека пак да спомена, че цялата авантюра по прекосяването на атлантическото море и доказването на кълбовидността на Земята изобщо не би се осъществила, ако не е бил огромният, направо смазващ авторитет на Аристотел.

Цялата авантюра се е случила, защото мореплавателите са се осланяли на неопровержимия текст на Философа от "За небето".

Земята е кръгла, не е много голяма и оттатък не много голямото атлантическо море е Индия. Това е макрогеографията на "За небето".
Авантюрата сигурно изобщо не би се състояла, ако някой е можел да заподозре, че атлантическото море не е никак малко.

И ето пак да напиша по този повод нещо, което винаги ме е смайвало.

Откъде Платон е знаел и как така е предполагал онова, което е написано в "Тимей":
че оттатък Херакловите стълбове (сиреч Гибралтар)
водата съвсем не е море, а несравнима със средиземното морска шир и че оттатък има друг континент?

Друг континент.

Платон го е знаел.
Написал го е в "Тимей".
Как го е узнал?

Monday, October 3, 2011

подводен цвят



Така изглежда подводието около два метра под повърхността на залива Лаганас в югоизточното крайбрежие на Закинт.
Снимките са направени с непретенциозен телефон през плътното стъкло на нещо като малък трюм на лодка за любопитни туристи, които искат да видят едно от много малкото природни обиталища на костенурките от редкия вид Caretta Caretta.




Ето тук в долната половина на снимката, току под центъра се вижда една от тях...




... а тук, в долния десен ъгъл съвсем слабо се вижда друга.

Преди няколко дни, докато преподавах на колегите от първи курс от задочната форма на следване, една от темите - питагорейското схващане за числата - предизвика истински спор и оживено обсъждане:
Съществуват ли наистина числата?
Какво са числата?
Има ли ги наистина и как ги има, ако са действителни съществуващи в съществуващото или ги няма като реално и действително биващи броими, а са само в разума на броящия?

Някои колеги в спора се ангажираха с твърдението, че никога няма да разберем дали наистина числата, числовостта, размерите, количествеността и "колко"-то съществуват.
Разбира се, аз бях "за" противоположното.

Защото, ако числата ги няма наистина и не съществуват като действителни, какво тогава отброява на розите да родят в цвета си точно трийсет красиви цветни листенца?
И кой и какво отброява на нара да роди между кората си точно 613 зрънца?
И кой и какво отброява на костенурките от този вид да се върнат на съвсем същия плаж, от който са тръгнали точно преди 25 години и със страшни усилия са стигнали от черупките си до живителната морска обител?
Та, какво ги кара след 25 години странстване из цялото море в средата на Земята, да се върнат на мястото, на което са се излюпили и са преодолели няколко смъртоносни и съдбоносни метри от пясъка до морето?
За да излюпят своите стотици яйчица, от които само едно новоизлюпено костенурче ще стигне до живителните морски води.

Кой и какво брои листата на розите, зрънцата в нара и годините за костенурките?

Ако числовостта е само в броящите, а не и в броеното, как съществува всичко това?

Е, мисловните традиции, с които съм се срастнала и светогледа, който имам, са ме убедили да мисля, че числата са.

И затова, пожелавам честита нова академична година на всички, с които отново ще мислим и ще спорим за това кое и как съществува, и какво е биващото и мислимото, а какво е привидното и недействителното.