Корабчето "Демостен" излиза от пристанището на Закинт в 10 сутринта.
Отправя се първо на юг, а после на запад покрай големия залив на Лаганас.
Първото хвърляне на котва ще е на островчето Маратониси...
... при което най-нетърпеливите за плуване скачат направо от корабчето в изумрудените води.
После се движи покрай западната към северната част на острова.
Тук вече морето започва да се оцветява повече в синьо, отколкото в зелено.
Повече сапфирено понякога, а друг път по-смарагдово.
Второто хвърляне на котва за двучасов плаж е тук - на прочутия залив на корабокрушението. Този залив сигурно има и друго име, но така и не го знам засега.
Капитанът на корабчето.
Кобалтово...
и тюркоазено...
и неназовимо лазурно.
Колкото по-високо е слънцето...
... толкова по-прозрачна е водата към съвършената белота на дъното на залива.
Имало смелчаци, които скачали от ръба на надвеса с въже за бънджи надолу.
А в сянката на надвеса все пак има прохлада.
А после се тръгва на североизток и...
... започва плаването покрай източната страна на острова.
Покрай прочутите сини пещери на Закинт.
Но в тях се влиза само със съвсем малки лодки.
И още едно закотвяне за последен час плуване и къпане малко след тях.
Колкото повече се връщаме към пристанището Закинт, толкова повече кобалтово синьото отстъпва на изумруденото.
Диме, Можеш да си докарваш екстра доходи като пишеш гидове за туристическите дестинации из Гърция. Изглежда фантастично и е описано във великолепен синтез на ем описателен, ем наратив :) Най-топличко ти завиждам за вълшебното море и скали. За преживяването им.
ReplyDeleteмн.красиво:))
ReplyDeleteИрка,
ReplyDeleteМного благодаря, а за екстра доходите...
както знаеш, живот и здраве, след един месец ще стана на 47 години и ще започна 48, но до този момент така и не се научих да правя пари от знанията и уменията, които имам.
За това пък изпитвам удоволствие да споделям с посетителите тук. Колко още имам да споделя от тази интензивна почивка - лека-полека през следващите дни, докато все още не е започнало преподаването на задочниците, ще разкажа още много и за Закинт, и за Кефалония или КефалонЯ, както й казват съседите, и снимки от Итака и Лефкада ще има... Пари никога не съм знаела как се печелят, а само как се харчат :-)
Е, не съм и някаква мързелана. И като ученичка, и като студентка съм получавала стипендия за отличен успех, а вече повече от 22 години, от началото на аспирантурата имам и трудов стаж в университета.
Но като съм имала възможност да видя тази красота в творението на Твореца, трябва да я споделя с приятелите, близките и посетителите на блога.
Росене,
ReplyDeleteБлагодаря.
Голяма красота и толкова много силни цветове на тези йонийски острови - бях виждала и преди много снимки, и все си мислех, че са дорисувани или поукрасени чрез фотошоп, но не е така.
Много светлина, много цветове, много впечатляващо.
С Диди днес това си говорихме - това място изглежда НЕРЕАЛНО красиво. Може би защото е нетипично, пущиняково едно такова, вълшебно, магическо... Снимките са хубави като от зарибявките на някогашния Некерман, ама красотата е особняшка. Исках да те похваля, че е разказано интересно и красиво като приказка, стъпка по стъпка, кадро по кадро и наистина си майстор на споделянето на екзотични или обичайни морета, острови и планини.
ReplyDeleteП.П. Туй с харченето на парите мисля да е общосподелим талант :)