Google+ Followers

Saturday, December 11, 2010

античният компютър от Антикитера




Преди малко големият познавач на античната философия и наука Габор Бетег от Централноевропейския университет в Будапеща сподели във Фейсбук това видео: възстановка на на най-стария античен механизъм-протокомпютър за пресмятане и предсказване на лунни и слънчеви затъмнения.
Негов макет е възстановен от компанията за играчки за конструиране Лего.

Wednesday, December 8, 2010

повече от актуално: конференция по биоетика утре




Честит празник, скъпи колеги, читатели и посетители на блога!

Тези дни страната се тресе от скандали, един от които е скандалът с подслушваните лекари-гинеколози от Горна Оряховица, обвинени по гестаповски в чудовищно умишлено престъпление, което по всяка вероятност - според мен - не са извършили.
По този повод писах подробно вчера на блога на Иван Бедров, който е написал много хубав коментар с цитат на произведение на немски пастор от 1946 г.
За да не си скубем косите, когато ще бъде необратимо и непоправимо, по-добре да се противопоставим на гестаповщината сега.
Който е любопитен за мнението ми и въпросите ми около тази зловеща публична истерия, да ме прочете там.



Проблемите на биоетиката са много важни и ето утре в Университета те
ще бъдат обсъдени на конференция.



Това е поканата на катедрата по Логика, етика и естетика:


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ


Конференция

ПРОБЛЕМИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА


в рамките на проект АВТОНОМИЯ И ГРАНИЦИ НА АВТОНОМИЯТА В БИОЕТИКАТА

към Фонда за научни изследвания, 2010 г.

9 декември 2010 г., Зала 1, Ректорат


Програма


10.30 Откриване на конференцията

гл. ас. д-р Валентина Кънева (СУ, ръководител на проекта)
доц. д-р Недялка Видева (зам.- ректор на СУ)

Секция 1: Автономия в биоетиката

Водещ: Стилиян Йотов

10.40 – 11.40

проф. Христо Тодоров (НБУ)
Авторитетът в условията на автономия

д-р Валентина Кънева (СУ)
Принципът на автономията в биоетиката

д-р Стоян Ставру
Правен режим на съгласието за лечение

11.40 – 12.00 дискусия

12.00 – 12.45 проф. Томас Сьорен Хофман (Хаген)
Към актуалността на Кантовото понятие за автономия в биоетиката

12.45 – 13.00 дискусия

13.00 - 14.30 обяд


Секция 2: Автономия на пациента и информирано съгласие

Водещ: Ася Асенова

14.30 – 15.30

ст. н.с. II ст. Станка Христова (БАН)
За някои ограничения на пациентската автономия

д-р Ралица Георгиева
Практиките на погребване на ембриони, правото на (не)информираност и принципът на автономията

проф. д.ф.н. Стилиян Йотов (СУ)
Автономия и достойнство

15.30 – 15.45 дискусия

15.45 - 16.00 кафе пауза


Секция 3: Свобода на разпореждане с тялото в медицината

Водещ: Валентина Кънева

16.00 – 17.00

Ирина Георгиева (докторант, СУ)
Трансплантационна медицина и етика: проблемът за комерсиализацията на донорството

Лена Тодорова (докторант, СУ)
Индиферентността – логическо основание за донорство

д-р Ася Асенова
Сурогация – нови идентичности в ерата на биотехнологичния бум

17.00 - 17.15 дискусия



Tuesday, December 7, 2010

mesa redonda с Елена Алексиева и Георги Тенев



"Mesa redonda" на испански означава "кръгла маса".
Така ми обясни дъщеря ми Леда, която вече три години изучава езика на Сервантес в т.нар. "Бастилия" - 31-во СУЧЕМ "Иван Вазов".

"Mesa redonda" - така беше обявено едно приятно и тъжно литературно събитие, което се случи миналата седмица на 2 декември, четвъртък, в Испанския културен институт "Сервантес" в София.

Много интересно представяне на току-що излезлите преводи на испански на нашите съвременни белетристи Елена Алексиева и Георги Тенев.

Елена Алексиева е представена на испански със сборника с разкази "Кой", преведен от преподавателката в СУ и преводачка Лиляна Табакова.

А книгата на Георги Тенев е романът му "Партиен дом". Преведена е от Франсиско Хавиер Галвес.

Книгите са издадени в поредицата DelEste на издателството Baile del Sol.






Кръглата маса бе организирана от Испанския културен център "Сервантес" и посолството на Испания.
На тази снимка се вижда как участниците в обсъждането-представяне заемат места около масата, на която са сложени новоизлезлите книги: негово превъзходителство Хорхе Фуентес; Елена Алексиева, която е авторка на романи и разкази, но също така и забележителна преводачка от и на английски; Георги Тенев и Боян Манчев, който е вече отлично познат и у нас като философ, преподавател в НБУ и изследовател на широк кръг проблеми на хуманитаристиката, литературата и социалното поле; но и не по-малко във Франция - покрай книгите си, които публикува на френски и работата си в Института за съвременни философски изследвания в Париж.





Разговорът беше воден от господин Хорхе Фуентес, който сподели много интересни размисли за паралелите, които открива в съвременната испаноезична литература и съвременната българска белетристика, за сходните съдби на писателите от различни страни и култури, и за трудното творческо битие на съвременния автор-белетрист.

Той не скри подчертаното си харесване на точно тези двама наши автори и изрази надежда, че така техните талантливи творби ще стигнат до много читатели.
А испаноезичните читатели са наистина милиони.

Много интересни бяха и размишленията му за приликите и разликите в развитието на испанската литература по времето на франкизма и последните десетилетия, както и в аналогичните явления, които според него се виждат в нашата белетристика от късния тоталитаризъм и последните две десетилетия.

И още много интересни неща каза както той, така и Боян Манчев, с когото бих поспорила за някои от впечатленията му.
Но специално казаното от посланика не разбрах изцяло,зашото бях пропуснала да си взема слушалки и разбирах около половината от това, което той говореше.





Елена Алексиева и Георги Тенев говориха, както винаги, много съдържателно, много кратко и много скромно.
Те затова и двамата са много големи в писането, защото много внимават винаги и в публичното си говорене: никога не празнословят, никога не са многословни, и никога не се фукат.




Докато четяха откъси от своите творби на български и после, докато течеше запис на същите откъси на испански, имаше и музикален съпровод, специално написан за случая от Калин Николов и мултимедия.





Беше много хубаво, но беше тъжно, че беше не много добре разгласено и не много посетено. А събитието е радостно: две ценни, написани на български книги, тръгват към много повече испаноезични читатели!
Тъжен беше и водещият - негово превъзходителство Хорхе Фуентес окончателно отпътува от страната ни и явно му беше мъчно. Привързал се е, но се е привързал към страната и нейните хора, към литературата и културата ни, защото е направил и много за тях.


Дано книгите на Елена Алексиева и Георги Тенев намерят добри читатели в многомилионния испаноезичен свят!




Художественото оформление е на Марлена Опреан

Wednesday, December 1, 2010

но аз обичам изяществото...



Така започва фрагмент 41 на Сафо.

Ето го целият:

41.

Но аз обичам изяществото...
И за мен любовта
има блясъка и красотата на слънцето.


Цитирам го в превода на Яна Букова от изданието на ИК"Стигмати" от 2009 г.

САФО. 100+1 фрагмента


Яна Букова е вече утвърдена наша поетеса, писателка-романистка, преводач от старогръцки и новогръцки.
Превежда не само антична и модерна поезия, но и съвременна гръцка проза, византийска философия, и християнско богословие.

С две думи: голям литературен и преводачески талант, който е дал вече доста плодове.
Живее от години в Гърция и журналистически се занимава със спояването на разнородната общност от сънародници там.

Преводът на Яна Букова на фрагменти от най-великата антична поетеса е изключителен дар за читателите на поезия у нас.
В подобно томче, пак в издание на ИК "Стигмати" и пак в оформлението на Яна Левиева
тя преведе и издаде наскоро и римския поет Катул.

Негови преводи, обаче, на български, поне на някои от най-популярните му стихотворения, има много, а от Сафо - почти никакви.

Сега ще ви цитирам още два любими мои поетически шедьовъра на Сафо в превода на Яна Букова.


3.

Звездите край красивата луна
все повече изгубват своя блясък,
когато се издига пълна и облива
в сияние земята

...сребърна..
.




4.

Ела от Крит при нас, в свещеното
си обиталище, тук, в прекрасния
ябълков лес, където в олтарите
дими тамян.

Тук хладни води ромолят през клоните
на ябълките и всичко е засенчено от рози,
и от листата, потреперващи от вятъра,
се стича сън.

Тук детелината цъфти, хранеща конете,
и с нея другите цветя на пролетта,
и повяват кротки ветрове...

...

Тук положи венец върху косите си,
Киприда, и в златните чаши нектар,
изкусно приготвен за нашия празник,
налей ни.






В последния брой на вестник "Култура"
Яна Букова споделя в разговор с Марин Бодаков,
озаглавен "Античното училище по скромност",
своите размисли и интелектуални преживявания около превеждането.

Ето вижте тук:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17710

Яна Букова е постигнала своето преводаческо стремление да направи един несантиментален и неподсладен превод на Сафо.

Няма сълзи, няма захар, няма шербет в тези стихове.

Една здрава поезия, една истинска поезия на една голяма антична и изобщо световнозначима поетеса.

Тази Сафо ми харесва. Така преведена Сафо ми харесва.

Тук няма как да не си помисля, че може би съм очаквала все някога някой да я преведе така, още когато преди време, преди много години четях "Естетиката" на Хегел и се опивах от неговото възхищение от Сафо като образцовия поет.
В "Естетиката" на Хегел цитираните фрагменти на Сафо са в превод на Генчо Дончев от немски.

Точно така трябваше най-после някой да преведе всичките 100+1 фрагмента.

С цялата красота на емоцията в тях, особено в пейзажните 3 и 4 фрагмент, но без никакви сантименталности и тръшкания.

***

Томчето, освен естетически овладяната поезия на Сафо, дава на читателя и солидни академични препратки - има ги и в пространния увод, написан от Яна Букова, и в стриктните бележки към всеки един от фрагментите; и в обясненията на античните реалии, и в библиографията.

***

В интервюто си с Марин Бодаков в "Култура" Яна Букова споделя,
че критиката май досега не е забелязала изданието.
Не знам дали критиката е забелязала този забележителен превод на Сафо, но от Съюза на преводачите в България книгата получи заслужена награда.
За съжаление, читателите няма как да я забележат тази малка и хубава книга.
В голяма част от нашите книжарници поетичните книжки или изобщо не се продават, или дори и да ги има, са сбутани така, че само книжарите след нарочно питане могат да ги намерят.
Сещам се само за три книжарници в София и Стара Загора, в които виждам да се продават стихосбирки.