Google+ Followers

Thursday, November 18, 2010

световен ден на философията


Вече няколко години подред, от 2002 г. насам

по инициатива на ЮНЕСКО
всеки трети четвъртък на ноември
се чества Световният ден на философията

Ето и покана за довечера:


СВЕТОВЕН ДЕН НА ФИЛОСОФИЯТА

18.11.2010

ПОКАНА


Специалност Философия при ФФ на СУ "Св. Кл. Охридски" и
Сдружението на университетските преподаватели по философия в България (СУПФБ)
канят Всички свои колеги, членове и желаещи да се присъединят към тях
в честването на Световния ден на философията,
което ще се състои на 18.11.2010 в зала №1 на СУ "Св. Кл.Охридски"от 18.00. ч


Тема на честването тази година ще бъде:"Философската общност - традиции и съвременност"

Заповядайте!

Очакваме ви!

От организаторите



снимките са от Витоша - любимо мое място за размишляване и философстване на разходка

Monday, November 15, 2010

новата книга на Александър Кънев



Сашо Кънев беше изключително впечатляващ студент в първия випуск, на който преподавах (доста неумело и сковано) антична философия преди години. Тогава бях току-що прохождаща аспирантка (така се казваше, а не "докторантка" като сега).

Имаше студенти като него и Коста Бенчев, учили в Ловешката Немска гимназия, и като Боян Знеполски и Зорница Венкова, завършили 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", които бяха с голяма преднина във философията, идваща от интереса им към четенето и мисленето още от гимназиите.
С активните си и уместни коментари по време на дискусиите, те спасиха упражненията от провала, в който с моята преподавателска неопитност можех да ги вкарам.

С годините се понаучих как да преподавам, а някои от първите студенти са вече от няколко години пълноправни колеги - хабилитирани преподаватели с впечатляващи лекционни курсове и свои забележителни книги.

Днес Александър Кънев е най-младият хабилитиран преподавател на катедрата по История на философията във ФФ. Но е един от най-продуктивните колеги не само във философската колегия, а изобщо във Факултета и Университета.

Той работи с изследователски проекти във Виена (1999) и в Залцбург (2000-2001).
Като стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" работи две години върху изследователския си проект в Хановер (2007-2009).

Новата му книга ни показва утвърждаването и разцвета на неговия философски талант.

Философският талант, който видяхме още в първата му книга Витгенщайн за границите на езика (2003) и в двутомника Западната философия: парадигми, революции, перспективи (2005).

Както ни упътва написаното на корицата, в тази книга ще видим
"проект за исторична философия на философията", представен през теория на философското развитие.

Книгата тематизира регулярностите на дълбинно структуриране на западния философски живот, констелацията от фундаментални фактори, която ги поражда, йерархичното артикулиране на мултидисциплинарни полета на философстване, конституцията на отделните им равнища, изграждането и пролиферацията на философските традиции, модалностите на еволюционните и революционните им трансформации.

В отзив за книгата проф. д-р Паул Хойниген-Хюне,
директор на Института по философия към Лайбниц университет - Хановер,
е написал и това:

От десетилетия насам философите се занимават с въпроса за структурата на развитие на естествените науки, надявайки се да хвърлят така светлина върху природата на научното познание. Малцина философи обаче повдигат въпроса за структурните аспекти на философското развитие. Значима дискусия по тази тема не се е състояла досега. Книгата на Александър Кънев запълва тази празнина. Подемайки импулси от дискусии в постпозитивистката философия на науката, той стига до впечатляваща теория на философското развитие. Може само да се желае тази книга да бъде широко дискутирана, за да постигне така философията по-голяма яснота за самата себе си.



Новата книга на Александър Кънев е посветена на брат му Евгений и излиза с отлична полиграфия и твърди корици в УИ "Св. Климент Охридски".

Предишните му книги - особено двутомникът - също бяха много хубаво оформени.

Ето така изглежда първият том на

Западната философия: Платон, Декарт, Кант, Хегел.

Парадигми, революции, перспективи.

изд. "Идея", Стара Загора; печат "Фабер" - Велико Търново




Макар че в първия том в заглавието виждаме името на Платон, не бива да ни учудва това, че анализът започва с досократиците и особено важно - с онтологическата парадигма на Парменид.

И така, двата тома на Западната философия, както и новата току-що излязла книга

Теория на философското развитие

утвърждават колегата Александър Кънев като един от изключително малкото наши философи, които
от създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. в , са успели да осмислят, да напишат и да публикуват

солидни академични изследвания върху цялата европейска философия - от античността до днес!

Просто нямам думи.
Коментарът тук е излишен.
Патетиката и хвалебствията на моя не съвсем стриктен и не съвсем академичен блог само ще омаловажат голямата тежест на това
необикновено постижение
на европейската философска мисъл.

Sunday, November 14, 2010

на коледни заговезни - снимки от лятото



... толкова е топло напоследък, че вместо за предстоящата зима човек си мисли за отминалото лято;
ето малко снимки от последното - от Халкидики, от ръкава Ситония; от залива на Порто Куфо и от Сарти;






















Friday, November 5, 2010

първи питания около рейтингите



Вчера късно вечерта дългоочакваните рейтинги на образованието в нашите висши институции, извършени по професионални направления, станаха достъпни на нарочно направения сайт: http://rsvu.mon.bg/

Е, най-после и това се случи.
Преди почти десет години в свойствения си майтапчийски стил колегата Димитър Денков беше написал статия "Нещо като рейтинг на нещо като университети".
Тя беше публикувана в "Критика и хуманизъм", книга 8, брой 1 от 2000 г.
Броят беше тематично посветен на хуманитарната образованост.

Оттогава всъщност у нас се правят опити за популяризирането на различните методи,
методики и методологии,
критерии и оценки, чрез които могат да се сравнят различните институции за висше образоване у нас.

Най-подробно и информативно бе това, което публикува наскоро Юнуз Юнуз в "Култура": може да се мери така, но и така, има различни класации, направени според различни мерила и оценки, и т.н.

От вчера можем да видим първата подобна класация у нас.
Колегите, които са я направили, заслужават похвала и поздравления, но все пак в едно просветено общество, както написа и Юнуз, трябва да има и рефлексия.

Питания и въпроси. Кое как е сметнато и оценено, и защо?

Преди малко в коментар в "Дневник", към статия на Лора Филева, озаглавена
Американският университет поведе първата класация в България
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/04/987711_amerikanskiiat_universitet_povede_purvata_klasaciia_v/
написах следното:


Хубаво е, че най-после имаме една много информативна и подробна класация по направления на висшите образователни институции.

Лошо е, че критериите и методологията, по която е направена, бяха държани в тайна до последно и все още не са достатъчно публично обяснени на сайта с рейтингите.

Още по-лошото е, че моментално се появяват статии като тази, за съжаление, които подвеждат общественото мнение.
АУБГ е първи, наистина, но не по качество на образованието там, което рейтинг като този изобщо няма как да измери,
а по количеството на получаваните заплати от дипломиралите се в него алумни.
***
Ако внимателно разгледаме методологията на рейтинга, ще видим тотална доминация на оценката за
"колко се получава след завършване на образованието", над това "какво става по време на следването".
***
Ползата и практическата изгода са по-важни (според извършителите на меренето) от знанието и познанието, и от мисията на университетите да създават ново знание във всички мислими области, а не просто да дават занаят.
Спорът, започнал преди две хилядолетия и половина, между Платон и Аристотел, от една страна, и Изократ и по-меркантилните от софистите, от друга, е решен в полза на

полезното и изгодното като следствие от образованието.

Да живеят банавзичните "образователни" ценности!

***

Понеже не е възпитано във форума на вестника да се изкажа прекалено многословно, все пак тук, на моя си блог ще го направя.

Не е хубаво още в началото, още при първите стъпки на рейтинговите класации у нас, резултатът да се опорочава и компрометира в публичното пространство с популяризации, които променят изводите на самите извършители на проучването.
Те многократно, включително Георги Стойчев от "Отворено общество" снощи по БНТ заяви, че този рейтинг е като Олимпийските игри - класирани са професионални направления, а не университетите като цяло.

Ако все пак се сумират "златните медали" от отделните академично-олимпийски дисциплини, на първо място излиза Софийският университет.

Таня Петрова на първата страница в днешния брой на СЕГА също е написала съвсем прецизно:
Софийският университет е абсолютен лидер по качество на обучението сред класическите университети у нас, а Американският университет в България предлага най-добра реализация на възпитаниците си.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7460§ionid=16&id=0000101

Освен това, много е хубаво, когато един процес, завършил с много добър резултат след десетгодишно туткане, каквото беше рейтингуването на университетите, да бъде обяснен като резултат на читателите.

Дори и футболните запалянкови четат внимателно анализите на мачовете, които свръхконцентрирано са гледали от първата до последната съдийска свирка!

Обществото заслужава обяснение на методологията на рейтингите, а не само представяне на резултата.

Таня Петрова го прави, като пише за методологията следното:

В класацията се отчитат 51 индикатора, разпределени в 6 тематични групи -
индикатори за учебния процес (20% тежест),
за осигуряване на учебния процес (10%),
за научноизследователската дейност (20%),
за социално-битовите условия (5%),
за реализацията (30%),
за престиж (15%).

Показателите допълнително са разделени на две групи - обективни, получавани през официални източници, и субективни - на база проведените представителни анкетни проучвания. В комплексната оценка обективните тежат с 69%, а субективните - с 31%. Субективните отговори са резултат от поредица представителни проучвания - сред 3010 работодатели, сред 3010 завършили през последните 3 години, сред 3023 преподаватели, сред 7414 магистри, 13 072 бакалаври, 2414 пълнолетни граждани за установяване на общественото мнение.



***




Споровете за това дали образованието трябва да е по-практически полезно или има ценност и заради самото себе си
се водят на територията на Европа вече от 2500 години.

Сега питам за методологията.

Както е написал и Музар в пост [#112] към статията на Лора Филева в "Дневник", обясненията за методиките и методологията са достъпни на пидиефски файлове, а не като хтмл...
(По този повод мимоходом ще вметна, че съм съгласна с Музар: тази страна на работа не е доизпипана.)

После, ако видите "кашкавалените пити" на методологията, ще видите, че 30% от оценката за някои направления се формира от последващата реализация на дипломираните, а в някои специалности
даже половината "кашкавалена пита" е отрязана -
50% от оценката на оценяващите
се формира от това, какво става
след, а не по време на
самото следване.

Ако добавим към това и резенът от 15% от "кашкавалената пита", който мери престижа, ще видим, че при различните направления тези постобразователни и параобразователни мерила формират между 45 и 65% при сегашните рейтинги!

И после.

Няма по-трудна и обречена задача от това да се измерва качество.
Качеството на образованието по неизбежност в подобни класации и рейтинги се мери чрез количеството.

Нашите колеги, обаче, са го мерили в много от пунктовете чрез усреднените субективни възприятия на интервюираните студенти.

Сами са написали на пидиефския файл за методологията:

интервюирали са студенти и са изчислили тяхното средно впечатление.

Излиза, че голяма част от останалите резени от "кашкавалената пита"
пак не са формирани от що-годе обективни измерители, а от
субективните възприятия на студентите.

Ако ще си говорим сериозно, няма как обективно да измерим дали учебното съдържание по една и съща дисциплина в различни държавни университети, е по-актуално или не?
Дали ако сравняваме една и съща професионална област в различни държавни университети,
можем обективно да кажем в коя е по-актуално преподаваното като съдържание?

Няма как да стане това сравнение по този показател.

Обективно е предопределено в много аспекти те да са еднакви, заради еднаквите единни държавни изисквания, по които са написани учебните им планове .

Това засяга много от компонентите на изследването на учебния процес в тези рейтинги.

Средностатистическото субективно впечатление на студентите е много важно, но все пак меренето на качеството - и на качеството на преподаването, и на качеството на изпитването -
май трябва да се направи по друг начин.

Иначе, несъмнено, практическите ползи са огромни, информацията е много полезна, началото най-после е положено.



и трите снимки на този пост са направени от Николай Гочев в Университета