Google+ Followers

Friday, August 20, 2010

живея за нея...



за музиката, разбира се;

Блогът излиза в лятна ваканция до средата на септември и пожелава на всичките си редовни посетители приятно прекарване на все още горещите летни дни!

Tuesday, August 17, 2010

специално за Маша: за парадоксите около Хундертвасер



Местата, свързани с архитектурните проекти на Хундертвасер във Виена, са няколко и това е едно от тях.
За първи път чух за тази сграда и видях снимки от нея преди няколко години, когато Дора и Веско Праматарови ни разказаха за художника и архитект, издигнал в култ
презрението към симетрията, към правата линия, към гладката повърхнина, към равнината и плоскостта, и изобщо към класическите геометрични форми.
Изобщо и в домостроителството.



Това е наблизо и е кафе-ресторант, галерия, сувенирен магазин и т.н.
Не е точно направено от него и това си личи по прозорците, в които все пак има някаква симетрия.



Колкото повече извивки, разнородност и асиметрия - толкова по-добре.




Не беше нарочно, че и аз се бях облякла с една от най-асиметричните ми рокли :-)





Знаменитите сгради, вдъхновени от екоархитектурата на Хундертвасер, са групирани в цяло село, което се нарича village.




Това е "площадът" на "селото" в центъра на Виена - базарът за сувенири.




Една от най-известните фасади: от стените и по покривите на сградите, замислени от Хундартвасер, растат не просто саксийни цветя, а истински дървета. По покривите на тези две жилищни сгради в "селото" има над 900 това пръст и вече доста пораснали дървета.





Не случайно има и толкова фрапираща табела за "тоалетната на модерното изкуство".
Като всеки фанатичен еколог, Хундертвасер е бил обсебен от манията, че човечеството прекалено много консумира, прекалено много отделя и прекалено много цапа и трови планетата не само с индустриални, но и с органичните си отпадъци...
Една от неговите най-известни снимки го показва върху измислената от самия него т.нар. "екологична хумусна тоалетна".




В сувенирното магазинче на "селото".





В кафенето пихме т.нар. от него "фарисейско кафе" - кафе със сметана и порядъчна доза от Моцартовия шоколадов ликьор.
Май досега не съм написала, че три от тези четири дни, които прекарахме във Виена, макар и в края на юли, бяха много студени, мрачни, дъждовни и ветровити, което си личи и на някои от снимките от предишните постове.
Та, фарисейското кафе идва много добре в такива необичайно студени летни дни.





Насред "село" има "кръчма".




Не се вижда много на снимката, но дори и павираните улици на "селото" са отрицание на гладките повърхнини и равнини - всичко е вдлъбнато и/или изпъкнало.




Стълбите, подовете на коридорите и стаите, таваните, всичко е неравно.
Питам се, как ли е било направено всичко това?
Ако не е бил използван, разбира се, никакъв бетон и железобетон, никаква стомана, все пак класическият селски гредоред си служи с греди и талпи, които са подравнени паралелепипеди?
Хундертвасер, който мрази всички фигури, прави линии и плоскости от Евклидовата геометрия, как все пак е направил тези сгради?
Това не разбрах и засега не го знам.
Как точно се строи такава сграда?




Наистина старите дървени стълбища се огъват така в порядъка на десетилетията и столетията, но тези са си направени така - само че от камък, от построяването на "селото".


***
И сега, малко размишления за парадоксите около Хундертвасер.
*
Преди няколко месеца си купих една книжка за него, която бях прегледала, но тези дни я препрочетох.
Книжката е от поредицата на известното издателство Taschen за съвременни художници и архитекти. Неин автор е Пиер Рестани и на обложката й има негова снимка. На български книгата се е появила през 2004 г. и има съ-издател, обозначен като "Алианс-97", С.
Пълното й заглавие е "Силата на изкуството. Hundertwasser. Художникът-крал с петте кожи".
В книгата има много снимки-репродукции от негови картини и архитектурни творби, много снимки от различни негови прояви и пространни цитати от негови лекции, изказвания, текстове и т.н.
Пиер Рестани очевидно е бил негов много добър дългогодишен приятел и я е написал с много любов и разбиране за всичките му ексцентричности, мании и обсесии.

**

Хундертвасер очевидно е ненавиждал понятията, рационализма, геометрията и геометричните фигури.
Ненавиждал е класическите и традиционни форми на изобразителните изкуства и архитектурата.
Но след като толкова много е мразел понятията и понятийното мислене, защо е променил рожденото си име чрез концепция?
По рождение той се е казвал иначе. Баналното Фредерик, или даже Фриц, както е бил наричан като дете, той заменил с концептуалното Фрийденсрайх - "Царство на мира".
Хундертвасер мрази симетрията, но се е подразнил от асиметрията във фамилното си име, което по рождение било Стовасер и решил да го направи двусъставно-симетрично немско. Затова се самонарекъл и Хундертвасер.
*
Хундертвасер мрази геометрията и правите линии.
Мрази академизма и нерядко е изнасял публичните си лекции абсолютно гол, понякога асистиран от абсолютно голи млади момичета около него.
*
Хундертвасер твърди, че в природата никъде не се виждат прави линии, но когато видим как един сноп от слънчеви или лунни лъчи се процежда през облаците, виждаме сноп от лъчи, от прави линии.
Хундертвасер твърди, че в природата никъде не се виждат повръхнини, но всички ние сме виждали, че спокойната вода в езерата и морето при отлив(и изобщо течностите) са гладки, без изпъкналости и вдлъбнатини.
*
Хундертвасер е бил фанатичен апостол на въздържанието и аскетизма.
Направил е всичките си дрехи, обувки, сандали и чехли сам. Сам е плетял чорапите си.
Докато бяхме в кафенето, в което пиехме неговото фарисейско кафе, на екран течеше едно документално филмче, заснето в последните седмици от живота му, в което той на немски и на английски излага накратко основните постулати на екологичния си светоглед и екоархитектура.
С удивление забелязах, че все пак в последните години от живота си той вече си е шиел и е носел симетрични дрехи.
*
Хундертвасер е мразел всички догми, концепции, доктрини и фанатични убеждения.
Той е въплъщение на ненавистта към фашизма, но и към тоталитаризма на социализма, но и към консумативизма на капитализма, и към политическия проект на Европейския съюз и включването на Австрия в него.
Само че и неговата собствена светогледна екология, изобразително изкуство и сградостроителство си служи с някакви абсолютни понятия и постулати:
* че човекът трябва да живее само и единствено като природно същество;
** че човечеството цапа не само с техниката, но и с органиката си;
*** че след смъртта на човека настъпва тление на всичко и поради това на гробовете трябва да се засаждат не само цветя, но и дървета.

И т.н.

Много от постулатите на екологичните движения на втората половина на ХХ век в най-чист вид, за първи път и/или във фанатично-екстремистки крайности, са изразени от него.
Включително и някои априоризми, които например у нас се пропагандират от автентични и фанатични еколози като госпожа Малеева.

Според Хундертасер едно от нещата, с които човечеството най-много цапа природата, са перилните препарати.
Лично аз въобще не съм убедена, че точно това априори на екоидеологията може да се докаже експериментално, защото индустрията според мен цапа много повече от битовата дейност на хората.
Обаче, в живота на Хундертвасер има един печален опит.
При една своя акция, някъде из Франция, той сварил огромно количество коприва в стар казан за пране и призовал гостите да консумират колкото се може по-малко от всичко, продавано по магазините, а да ядат колкото се може повече от растенията, които ни дава природата.
Например, коприва. И сварена в казан за пране.
Никой от гостите не опитал.
Ял само той. И естествено се натровил. Едвам го спасили и после до края на живота си страдал от тежки коремни оплаквания.
"Ами да я беше сготвил тази коприва в една най-обикновена войнишка бака!?", помислих си, когато прочетох тази история в книгата на Пиер Рестани.
След това, обаче, съобразих, че човек, който така концептуално се е самонарекъл "Царство на Мира" - Фрийденсрайх, не би си и помислил да готви във войнишки баки...
***

Неговите естетически провокации са забележителни, но почти всичко при него - според мен - е изключително остра травматична реакция.
Разбира се, на ужасите преживени от човечеството през ХХ век.

Хундертвасер е роден във Виена.
И Стефан Цвайг е роден във Виена.
И Карл Попър е роден във Виена.
И Лудвиг Витгенщайн е роден във Виена.
И Паул Файерабенд е роден във Виена.

Да си виенчанин-интелектуалец е много травматично.
Да си виенски писател, художник или философ, преживял Втората световна война, е още по-травматично.

Стефан Цвайг се самоубива от отчаяние, защото си мисли, че е настъпил хилядолетен райх на злото на земята.
Но преди да се самоубие, в автобиографичните си спомени и есета, както и Томас Ман, задават въпросите:
Как така?
След толкова удивителни достижения на изкуствата на изобразяването, философията и музиката, в немскоезичния свят и в човечеството като цяло стигнахме до всичките тези зверства, при които загинаха милиони?


Стефан Цвайг, уви, се самоубива.
Лудвиг Витгенщайн обявява, че философията до този момент не се е замисляла над нито един истински проблем, а всичко е било занимавки с псевдопроблеми.
Карл Попър обявява, че виновен за всичко е рационализмът и есенциализмът като мислене чрез понятия за същности, каквито всъщност няма.
Хундертвасер е вярвал, че за всичко, до което е достигнало човечеството, са виновни правите линии, повъхнините и фигурите от Евклидовата геометрия.
Е, най-меко е обяснениeто на Паул Файерабенд: можем да мислим и чрез понятия, но редом с въображението, сънищата и вълшебните приказки. Като метод anything goes.

За съжаление, много често на един човек му се налага да крещи в продължение на десетилетия, за да е сигурен, че е бил чут.

Хундертвасер е крещял дори и чрез името си, концептуализирано така маниерно-фрапантно пацифистки.
И още повече - чрез картините и приложните си изкуства, чрез вътрешната и външната архитектура на сградите, замислени от него и построени без никакви предварителни планове и чертежи.
*
Хундертвасер може да почива спокойно в мир.

Той е чут.
Творбите и идеите му са се сдобили със световна слава още приживе, а днес...
Едно от най-интересните неща, които прочетох тези дни, в една от най-новите брошури за Виена е,
че "селото" на Хундертвасер насред Виена вече е на трето място като най-посещаван туристически обект след дворцовия комплекс на Шьонбрун и комплекса около къщата на Моцарт в Залцбург.

Туристическата индустрия на Австрия печели от един пропагандатор на антиконсумативизма в обществото и антитрадиционализма в изкуствата повече от Кунстхисторишесмузеум!

И това ако не е парадокс...

Friday, August 13, 2010

от Виндобона, Вийн или Беч - част четвърта



Една от фасадите на Кунстхисторишес музеум.
Както тази сграда, така и почти огледално симетричната сграда на Натурхисторишес музеум, или Музея за природонаучна история, са дело на архитекта Готфрийд Земпер и са
се появили по времето на 40-годишното управление на Мария-Тереза.

Колекциите им са били събрани преди всичко по времето на Хабсбургите и благодарение на техните усилия да направят Виена не само столица на европейската музика, но и на европейското изобразително изкуство и изучаване на природата.

Тази почти огледална симетрия на двата толкова големи и най-важни музеи, че даже и на градинките, храстите и дръвчетата пред тях, е предизвикала възхищение у едни, но и творческата съпротива на други.
Като, например, кръгът на художниците и архитектите около Густав Климт, регирали на това чрез сецесиона в началото на ХХ век, но и на
гуруто на фанатичната екологична идеология Хундертвасер във втората половина на ХХ век.





Природонаучният музей, който и този път не можах да посетя.
Между двата музея е статуята на Мария-Тереза, която австрийците наричат Мария-Терезия.




Малки рециклирани трамвайчета по "Рингщрасе".






В подстъпа към сградата на Парламента.
Оттук се вижда ясното разпадане на цялото на части.

Когато се направи справка с гидовете, се прочита потвърждение на очевидното - всичко това е дело на трима различни архитекти и се е появило по различно време.

Теофил Ханзен е архитект на сградата, Карл Кундман - на фонтанената скулптурна група, а конната статуя е дело на Йозеф Лакс.

Ако питат мен, всичко е трябвало да бъде оставено така, както е било предвидено от Теофил Ханзен и да не се претрупва с още и още статуи от съвсем друг стил.





Парламентът е творба на датския архитект Теофил Ханзен, който е учил в Атина и е бил вдъхновен от класическата скулптура и архитектура на Елада.

Негова е идеята отляво на входа да бъдат поставени статуи на четиримата гръцки историци:
Херодот, Тукидид, Ксенофонт и Полибий,
а отдясно - на четиримата римски Тацит, Ливий, Светоний и Цезар.





Статуята на Тукидид





Статуята на Ксенофонт






Херодот





Полибий





Колонада като на античен храм.
Съвършена архитектура.
Някои образци могат да бъдат възпроизвеждани вечно през вековете и резултатът винаги ще е образцов.





А между колоните с коринтски капители се вижда Хофбург.





Отпред е скулптурната група, в центъра на която е Атина Палада и четири речни божества-покровители на най-важните реки в Австроунгарската империя.
Тази пищна барокова скулптурна алегория в такава близост до сдържаността на (нео)класицизма е неуместна и се е появила на това място 20 години след завършването на сградата зад нея. Дело е на Карл Кундман и най-лошото в цялата работа е позлатата.
Античните статуи са били оцветявани, но не и позлатявани.
Пък и самата идея за статуя-фонтан... еклектика, меко казано.




Четиримата римски историци са от другата страна на входа.





sic transit gloria mundi





Iustitia regnorum fundamentum, ще рече: "Справедливостта е основа на властите".





В тази част на Хофбург днес е Националната австрийска библиотека,
но също така и стотици ценни експонати от класическото изкуство, известни като "Ефеската колекция", защото са предимно от района на Ефес, където разкопки в средата на ХІХ век са правили австроунгарските археолози.
Има и Музей на музиката и музикалните инструменти през вековете.




В двора е винаги оживено,...




... а в кафенето има всички традиционни Mehlspeisen aus Wien.




Ще има още един, последен пост за Виена: за мястото, за което вчера попита вчера Маша:
сградите на Хундертвасер,
които нямат нищо общо нито с класицизма, нито с готиката, нито с романската, а още по-малко с бароковата архитектура.

от Виндобона, Вийн или Беч - трета част



Университетът на Виена е създаден през 1365 г., като сградата му е не само много красива, но и толкова голяма, че не може да се вмести в никакъв кадър.
Затова пък ето тук - Политехниката, или Техническият университет.




Пак висшето техническо училище, но друга фасада и вход.




В града има огромни паркови пространства и безчет детски площадки.

Николай, който е автор на почти всички снимки в тези постове за Будапеща и Виена,
и на още над 1000 други снимки за тези два града,
предположи, че тъкмо поради тези чудесни паркове
Виена преди година беше определена като най-добрия, най-благоприятния град за живот сред всички световни градове.




В някои от тези паркове, като около дворците на Шьонбрун и Белведере, или около Хофбург, има и специални тематични акценти.
Например, този римски трофей, в близост до останките в парка на Шьонбрун, напомня, че Виндобона е станала важен град в Европа покрай големия гарнизон, разположен на това място на Дунава.





Фасадата-гръб на "горния" дворец Белведере, видяна откъм страничния вход на дворцовия комплекс - лятната резиденция на принца-военачалник Ойген Савойски.

Както по-високоразположеният, така и по-нискоразположеният дворец, който е по-малък и е бил летния дом в собствен смисъл на генерал Ойген Савойски, са сътворени от
архитекта Йохан Лукас фон Хилдебранд.




И пак тази фасада откъм входа за ботаническата градина и алпинеума.





Между големия горен и малкия долен дворец има просторна градина, проектирана от Доминик Жирар.




Какво е една пищна барокова сграда без врати и огради от ковано желязо?
През тази врата се влиза в Художествената галерия, в която, както вече стана дума, има експозиции и за средновековно, и за бароково, и особено важни творби на модерното изкуство.





Зад гърба на Николай се вижда паркът, в който всички алеи са застлани с малки светли камъчета. Точно така трябва да бъде в един градски парк.
Всякаква друга настилка в горещите летни месеци се нажежава.





И така стигаме до най-спорното.
Доминик Жирар е решил градината между горния и долния дворец да е съвсем концептуална.
Претрупал я е с алюзии от класическото изкуство. Решил в долната част на парка да има алюзии към четирите елемента, в центъра - към Парнас, а в горната част - към Олимп.
И това ни довежда до най-грозното в парка - гипсовите сфинксове или сфинги.

Поразително грозни.
На преден план се вижда едно такова чудовище, но ако се вгледате в снимката, ще видите, че надолу по алеите има още няколко.
Най-малко десет са.

В един от хубавите справочници, които имаме
Vienna, main contributor Stephen Brook, на реномираното издателство за туристически гидове DK - Dorling Kindersley, www.dk.com, което е многократно преиздавано,
в частта за дворцовия комплекс на Белведере има и една снимка на една от сфингите
от камък.
Изглеждала е много по-добре.
В първоначалния си вид тези крилати чудовища са били издялани от кафяво-червеникав камък.
Само че сега вместо от камък, в парка са разставени еднотипни гипсови отливки.

Повече от очевидно е, че в изкуството на скулптурата материята и материалът има също толкова значение, колкото и формата.
Сфинксовете от камък и мрамор изглеждат добре, но сфинксовете от гипс са ужасни.




Долният дворец на принца-генерал Ойген Савойски.





Още един от шедьоврите от ковано желязо на Арнолд и Конрад Кюфнер.





И още една тяхна порта.





Към входа.



В парка на двореца има "образователни" места, в които на всички растения-експонати има табелки с наименованията,...





... но и едни спокойни, уединени кътчета, в които изобщо не може да се предположи, че си всъщност в милионен град.




Йохан Лукас фон Хилдебранд се е погрижил и за скулптурния интериор на горния и долния дом.



А сега предстоят още два тематични акцента в моите блогърски фотобележки към снимките, направени от Николай във Виена, но на път към парламента и Хофбург, мимоходом да покажа и сградата на Бургтеатър.