от Виндобона, Вийн или Беч - част четвърта

Една от фасадите на Кунстхисторишес музеум.
Както тази сграда, така и почти огледално симетричната сграда на Натурхисторишес музеум, или Музея за природонаучна история, са дело на архитекта Готфрийд Земпер и са
се появили по времето на 40-годишното управление на Мария-Тереза.

Колекциите им са били събрани преди всичко по времето на Хабсбургите и благодарение на техните усилия да направят Виена не само столица на европейската музика, но и на европейското изобразително изкуство и изучаване на природата.

Тази почти огледална симетрия на двата толкова големи и най-важни музеи, че даже и на градинките, храстите и дръвчетата пред тях, е предизвикала възхищение у едни, но и творческата съпротива на други.
Като, например, кръгът на художниците и архитектите около Густав Климт, регирали на това чрез сецесиона в началото на ХХ век, но и на
гуруто на фанатичната екологична идеология Хундертвасер във втората половина на ХХ век.





Природонаучният музей, който и този път не можах да посетя.
Между двата музея е статуята на Мария-Тереза, която австрийците наричат Мария-Терезия.




Малки рециклирани трамвайчета по "Рингщрасе".






В подстъпа към сградата на Парламента.
Оттук се вижда ясното разпадане на цялото на части.

Когато се направи справка с гидовете, се прочита потвърждение на очевидното - всичко това е дело на трима различни архитекти и се е появило по различно време.

Теофил Ханзен е архитект на сградата, Карл Кундман - на фонтанената скулптурна група, а конната статуя е дело на Йозеф Лакс.

Ако питат мен, всичко е трябвало да бъде оставено така, както е било предвидено от Теофил Ханзен и да не се претрупва с още и още статуи от съвсем друг стил.





Парламентът е творба на датския архитект Теофил Ханзен, който е учил в Атина и е бил вдъхновен от класическата скулптура и архитектура на Елада.

Негова е идеята отляво на входа да бъдат поставени статуи на четиримата гръцки историци:
Херодот, Тукидид, Ксенофонт и Полибий,
а отдясно - на четиримата римски Тацит, Ливий, Светоний и Цезар.





Статуята на Тукидид





Статуята на Ксенофонт






Херодот





Полибий





Колонада като на античен храм.
Съвършена архитектура.
Някои образци могат да бъдат възпроизвеждани вечно през вековете и резултатът винаги ще е образцов.





А между колоните с коринтски капители се вижда Хофбург.





Отпред е скулптурната група, в центъра на която е Атина Палада и четири речни божества-покровители на най-важните реки в Австроунгарската империя.
Тази пищна барокова скулптурна алегория в такава близост до сдържаността на (нео)класицизма е неуместна и се е появила на това място 20 години след завършването на сградата зад нея. Дело е на Карл Кундман и най-лошото в цялата работа е позлатата.
Античните статуи са били оцветявани, но не и позлатявани.
Пък и самата идея за статуя-фонтан... еклектика, меко казано.




Четиримата римски историци са от другата страна на входа.





sic transit gloria mundi





Iustitia regnorum fundamentum, ще рече: "Справедливостта е основа на властите".





В тази част на Хофбург днес е Националната австрийска библиотека,
но също така и стотици ценни експонати от класическото изкуство, известни като "Ефеската колекция", защото са предимно от района на Ефес, където разкопки в средата на ХІХ век са правили австроунгарските археолози.
Има и Музей на музиката и музикалните инструменти през вековете.




В двора е винаги оживено,...




... а в кафенето има всички традиционни Mehlspeisen aus Wien.




Ще има още един, последен пост за Виена: за мястото, за което вчера попита вчера Маша:
сградите на Хундертвасер,
които нямат нищо общо нито с класицизма, нито с готиката, нито с романската, а още по-малко с бароковата архитектура.