Friday, July 31, 2009

за книгата на Светла Славева-Грифин "Плотин за числото"

Както обещах преди няколко поста, пускам блога в отпуск.
За съжаление, до истинската ми почивка има още три седмици, но пък блогът ми има нужда от почивка.

Само че остава още едно обещано представяне.

На книгата на Светла Славева-Грифин Плотин за числото.

Svetla Slaveva-Griffin. Plotinus on Number.
Oxford University Press, 2009.
ISBN 978-0-19-537719-4.



Светла Славева-Грифин е завършила петия випуск на НГДЕК, а после - класическа филология в СУ "Свети Климент Охридски".

Интересът към античната философия и по-специално към неоплатоническата философия се ражда още по времето, когато е студентка и когато подготвя дипломната си работа с научен ръководител ст.н.с. Атанас Орачев от Института по тракология в БАН.

След това спечелва докторантска стипендия в университета на Айова и работи там под ръководството на Джон Финамор.

А след това става преподавател по класически езици и антична философия в университета на Флорида.

Книгата на Светла Славева-Грифин е първата книга на български изследовател на античната философия (макар и вече щатски гражданин), която излиза в Оксфордското университетско издателство.

Написана е академично, но и четивно и увлекателно. Перфектност на класически филолог, прозрения на философ и изказ на човек, владеещ словото и неговите основни индоевропейски езици - това е книгата Плотин за числото.

Основните проблемни кръгове в книгата са:

Платоновата космология в Плотиновите термини

Множествеността като число

Числото на безкрая

Числото и същността (или субстанцията)

Числото и вселената

Единството на мисълта и писането

В заключението се прави защита на Платон.

Всички основни цитати в бележките са дадени на гръцки без превод и както си му е редът за такова издание в най-тежко академично издателство, освен бележки под линия колкото текста, има и списък на съкращенията, солидна библиография, индекс на имената и проблемите (това, което в нашия жаргон е "предметен показалец" на "предметите"), индекс на цитираните места.




Както се вижда и от снимката по-горе, в книгата има и няколко много полезни за читателя графики, направени от математика-художник Николай Балов.

Графиката на страницата вляво (с.128 в книгата) е геометрично представяне на битието като център и единяващо число, на нуса като число, движещо самото себе си около центъра си и на душата, като танц около нуса (интелекта) според Енеади, книга VІ, глава 6.
А графиката на страницата вдясно е геометрично представяне на центробежното и центростремителното движение на множествеността според Плотин.

Както е отбелязала в самото начало на книгата си тя, тази книга е нейната победа над болестта. Вдъхновението от античната мисъл й е помогнало да пребори левкемия.

Книгата е посветена на нейния съпруг Доналд Грифин заради неговия неуморим оптимизъм.

Да ни е жива и здрава Светла, и да пише и публикува все такива хубави книги за късноантичната философия и късноантичната медицина, с която се занимава напоследък.

Monday, July 27, 2009

на празника на Седмочислениците и на свети великомъченик Пантелеймон







Имало едно време едни двама братя от Солун и по-големият от тях се наричал Методий, а по-малкият - Кирил, а после малко след тях имало едни други двама братя:
по-големият се казвал Наум, а по-малкият - Климент.
Пък покрай тях имало и едни други боголюбиви ерудити и полиглоти: Сава, Горазд и Ангеларий.

Тези хора са поели отговорността на мисионерството на християнската вяра и на превеждането и проповядването на Свещеното Писание: изпробвали една писменост, видели, че тя не става и после предложили втора, която се оказала по-прагматична.
Превели Свещеното Писание от гръцки на старобългарски и най-важната богослужебна книжнина.

Те са изградили “понятийния апарат” и термините на превеждането от гръцки на старобългарски - на най-важните богословски и философски понятия, с които си служим и до днес.

Това, за което хвалят първите двама, дори и в някои учебници по история и по български език и литература – глаголицата – всъщност е най-слабото им и преходно творение.
Всички сме виждали глаголицата.
Един от големите куриози на нашата история е, че по-опростената азбука, създадена от Климент, се приписва от някои наши автори на буквари за първолаци на Кирил.

Обаче това не е така.

Братята Кирил и Методий не са се справили много добре с по-малкия технически проблем - за изработването на азбуката.
Но превели цялото Свещено Писание, а като се има предвид, че Кирил е знаел съвършено еврейски и даже е автор на учебник по еврейски, написан на гръцки, със сигурност това е гарантирало и солидността на техния превод на Свещеното Писание на Стария Завет.

А братята Наум и Климент разбрали, че щом Словото е станало плът веднъж в световната и човешката история за изкупление на целия човешки род, то и преводът на свещените текстове и богослужебната литература трябва да се въплъти на славянски в нещо по-опростено и по-лесно за четене, помнене и писане.

И така те пък решили по-техническия, но непренебрежим проблем за изработването на климентицата - азбуката, която ползваме с малки изменения на някои от графичните знаци и днес.

Днес, когато в страната и в една красива сграда на пъпа на столицата се случиха неща, за които след 5 или 10 години сигурно никой няма да иска да си спомня, не се чу много за празника на тази благословена и боговдъхновена група от седем Божи пратеници - полиглоти, ерудити, книжовници и монаси, които не са се боричкали за мирска слава и суетно признание, а са изградили чрез печата на Дара на Светия Дух нещо истинско.

За хилядолетия.
Няма нито една дума от богословската, философската и езикословната лексика, която да не е била преведена от тях и която да не се говори от езика ни чрез нас и днес.
И понеже в голямата Книга на книгите има една молитва, в която се казва “... хлябът наш насъщен дай ни днес...”, а не “... хлябът наш насубстанциален дай ни днес”, и понеже те са превели някои думи съответно като “подлог”, “сказуемо” и “съществително име”, а не като “субстанциално име”, от тях е тръгнала една книжовна традиция на превеждане от гръцки на български, която вече има над 1100 годишни корени.

***

На празника на светите седмина преводачи, книжовници и просветители днес, ми се иска да напиша отново за преводите на Любомира Радоилска и Донка Марковска.

Продължавам така темата от миналия и по-предишния пост.

И двете са преводачки от старогръцки на български на важни философски текстове.

Любомира Радоилска е съставител и преводач на една много ценна антология, без която изучаването на досократическата философия изобщо не може да мине.

Това е антологията Елеати. Фрагменти, издадена в библиотека Касталия на издателство ЛИК, С., 1996 г. под общата редакция на Иван Колев.

Освен това неин е преводът и на Жан-Пиер Вернан. Мит и мислене при древните гърци (от френски), С., 1998, ИК "Критика и хуманизъм";
тя има превод и на книга с етически есета от Филипа Фут и също така неин е преводът на най-известната книга на Алъсдър Макинтайър - Отвъд добродетелта.

Тя направи превъзходна работа за понятията за разумност и разсъдливост в етиката на Аристотел, а после е продължила тази работа и като дисертация, защитена и издадена в Париж. Вижте предишния пост за точно библиографско описание.

В момента е на изследователска позиция в Кембридж.

***

А на Донка Марковска дължим една много хубава дисертация за трагическия катарзис според "Поетиката" на Аристотел.

Неин е преводът и на два от важните късни Платонови диалози - Държавникът и Филеб, както и на коментара към тях в изданието Платон. Диалози. том ІV, С., 1990 г.

Поради ред причини и тя реши да потърси професионален и житейски път извън България (освен това тя е и наполовина унгарка).

След една нова много успешна дисертация и куп предложения за високи академични позиции, Донка Маркус днес е преподавател в Мичиганския университет, макар че е имала възможност и за кариера в един от университетите от "бръшляновата лига".

Донка Маркус е направила най-мъдрият избор - животът с любимия и семейството на по-скромна позиция в Мичиган, пред работа в най-престижен университет, но на стотици километри от дома.

***

Та, днес, на празника на великите седмина християнски преводачи от гръцки на старобългарски, реших да напиша тук за тези две колеги, които са от двете страни на Атлантика.

Днес, обаче, нашата Църква почита паметта и на един великомъченик, чудотворец и лечител - свети Пантелеймон. За него няма да ви разказвам, защото жития на нашите светци има вече на много места в нета, а и за да стане много дълъг този пост.

За това слагам тук снимки от църквата и двора на храма, посветен на него в Бояна.

Снимките са на Николай Гочев от миналото лято.

Thursday, July 23, 2009

за успехите на Светла Славева-Грифин, Нора Димитрова и Любомира Радоилска

Този блог също скоро ще излезе в заслужен летен отдих :-),
но преди лятната му ваканция на него задължително трябва да сложа още поне три съобщения-похвали.

Тези три похвали са за три колеги, които успяха заслужено по света и имат признанието на международната общност.

Те са Светла Славева-Грифин, Нора Димитрова и Любомира Радоилска.

И трите са завършили класическата гимназия.


И трите са завършили след това Софийския Университет.

Светла Грифин и Нора Димитрова са магистри по класическа филология, а Любомира - по философия.
И трите след това са подготвили и защитили докторати в чужбина: Любомира Радоилска в Париж, а Светла Славева-Грифин и Нора Димитрова - в Щатите.

Също така и трите през последните две години са публикували своите първи книги в престижни университетски издателства.
Книгата на Любомира Радоилска е публикувана в Прес юниверситер дьо Франс - Actualité d'Aristote en morale.2007. Paris: Presses Universitaires de France, 308pp., ISBN 978-2-13-056176-7, книгата на Нора Димитрова - в Принстън, а книгата на Светла Славева-Грифин Плотин за числото е публикувана в Оксфордското университетско издателство.

В този пост ще отделя повече внимание на Нора Димитрова.
Тя е отлично позната на нашата четяща философска общност като един от най-добрите преводачи на антични философски текстове, защото тя преведе на български
Прокъл. Първооснови на теологията
Книгата излезе в Библиотека Касталия на издателство ЛИК, С., 1995 г., под общата редакция на Иван Колев.

Но също така Нора Димитрова е позната на нашата и на световната епиграфска научна колегия.

Българската епиграфика е не само позната от световната научна общност, но е и призната от нея като задаваща еталон.

Това до голяма степен се дължи на някои учени, които не са вече сред нас като проф. Георги Михайлов и проф. Димитър Бояджиев, но и на техните достойни приемници днес като проф. Мирена Славова и д-р Нора Димитрова.

Д-р Нора Димитрова и проф. Кевин Клинтън са и учредители и двигатели на една сравнително нова и сравнително непопулярна изследователска институция -
Американският изследователски институт в София:

http://einaudi.cornell.edu/arcs/


Ето и рецензия за книгата на Нора Димитрова, която ми изпрати Светла Славева-Грифин с предложение да я сложа и тук.

Заглавието на книгата е малко трудно за превеждане.

Например, първата дума Theoroi, трябва да се преведе описателно с три думи на български - култови пратеници-посветени.
Е, наистина, това е съвсем работен превод като за блог.

И така, ето рецензия от Кирстен Бедиган за книгата на д-р Димитрова
Поклонници-пратеници и посветени в Самотраки: Епиграфските свидетелства



Nora M. Dimitrova,

Theoroi and Initiates in Samothrace: The Epigraphical Evidence.

Hesperia Supplement, 37. Princeton: American
School of Classical Studies at Athens, 2008. Pp. xiv, 280. ISBN
9780876615379. $55.00 (pb).

Reviewed by Kirsten M. Bedigan, University of Glasgow
(k.m.bedigan@gmail.com)
Word count: 1711 words
-------------------------------
To read a print-formatted version of this review, see
http://bmcr.brynmawr.edu/2009/2009-06-54.html
To comment on this review, see
http://www.bmcreview.org/2009/06/20090654.html
-------------------------------

Preview (http://books.google.com/books?id=Khl1mWoMFsAC )

This volume is the product of Dimitrova's doctoral dissertation which
has subsequently been revised and expanded into the current format. It
is made clear from the outset that the purpose of this volume is not
the definitive discussion of the inscriptions relating to theoroi and
initiates. Dimitrova presents this volume as a means to further the
current discussions upon the epigraphical evidence from Samothrace and
the information they provide on the cult, the sanctuary and the city
between the fourth century B.C. and the third century A.D. All known
inscriptions are gathered together, including those previously
published as well as texts presented here for the first time.

The cult at Samothrace was possibly established before the colonisation
of the island by Athenian settlers c.700 B.C. There is some evidence
for non-Greek names associated with the deities; the 3rd c. B.C. author
Mnaseas gives the names Axieros, Axiokersos and Axiokersa with the
Greek equivalents Demeter, Hades and Persephone. To this list is
frequently added Kasmilos or Kadmilos/Hermes. Although a significant
part of the architecture of the site dates to the fourth century B.C.
and later, rock-cut altars and other structures indicate an active and
important sanctuary from an early date. Like Eleusis, the sanctuary of
the Great Gods was a mystery cult, and initiation offered protection
for those at sea. Many votives from the sanctuary and elsewhere in the
Mediterranean testify to its importance for seafarers.

Both Eleusis and Samothrace appear to have a two-level initiation
process, each affording the participants different levels of access at
the cult. At Eleusis the first stage, or 'Little Mysteries', involved
the sacrifice of a piglet and a purification ceremony, perhaps with
some form of ritual consumption. The full initiation, 'Great
Mysteries', took place at a fixed point in the calendar during the
month of Boedromion (August/September). This involved a grand
procession from Athens, purification in the sea (spread over several
days), and finally the revelation of the sacred things to an audience
of mystai (first-time attendees) and epoptai (those who had attended
previously). The Samothracian cult operated in a similar manner, with
one subtle difference, in that initiation at both levels (mystai and
epoptai) could take place consecutively and was not limited to the
festival period, unlike Eleusis which required preliminary initiation
and then attendance at the festival during Boedromion. Various
inscriptions indicate multiple level initiation within the space of a
single day, (see Nos. 50 (IG XII 8.186), 56 ((IG XII 8.188), 67[[1]]
and No. 89,[[2]] however, Dimitrova argues that lines 16-19 in No.89
are a later addition). It has been suggested that in the Samothracian
case, initiation into the higher level of mysteries was not obligatory,
unlike Eleusis. Documentary evidence also suggests that admission to
the level of epoptai was relatively rare, indicating that there may
have been certain compulsory conditions.[[3]]

Theoroi had an official capacity during the festivals at the sanctuary,
acting as sacred ambassadors from the Greek cities. They were
essentially sent to observe the festivals. Inscriptions also refer to
theoroi-proxenoi. These are again sacred ambassadors, but with the
added function that they acted as official representatives of the
Samothracian sanctuary upon their return to their home cities.

The volume is subdivided, Part I dealing with the theoroi and Part II
with the initiates; supplementary appendices discuss additional
inscriptions which may have some relevance to these two types of
sanctuary guest. A clear and concise discussion of the etymology
behind theoros/theoroi opens the introduction (Chapter One) of Part I
and comes to the conclusion that the word is a compound of either
qe/a or qeo/s with o)pa/w.
The opinion is reached that the latter combination is more apt as it
explains the fact that both Ionic and Doric scripts use the same term,
a usage unlikely in the Doric equivalent of qe/a
(qa/a). Other related inscriptions are briefly
introduced and non-Samothracian examples explained. A similar
introduction is offered for Part II (Chapter Five). Modern (and
inaccurate) perceptions on mystery cults are dismissed and the evidence
from other mystery sanctuaries in the ancient world is highlighted and
utilised as a foundation for elucidating the Samothracian mysteries.
The mu/stai being the 'closed ones', in the context of
either mouths or eyes is interesting; especially when one considers
iconographic evidence from other 'mystery' cults like those at Eleusis
or Thebes.[[4]] A summary of initiation based on this additional
information completes the discussion of the context of the initiate
records. Furthermore, the issues pertaining to these texts are briefly
referenced, from the unknown nature of the unexcavated areas of the
site (and the surrounding area) to the unfortunate dispersal of
inscriptions in the nineteenth century across the island resulting in
the subsequent loss of provenance for many of the examples provided in
this catalogue.

A significant number of the theoroi inscriptions have near identical
dimensions for the blocks on which they are recorded, c. 0.35m in
height. This leads Dimitrova (in Chapter One) to propose the theory
that they all belong to a single building which was used as a display
receptacle for texts of this type, a practice which is known elsewhere
in the Greek world, such as at Delphi and Thasos. However, none of the
blocks correlate with currently known structures within the sanctuary.
Without further excavation of the areas at present unexplored,
Dimitrova can only hypothesise that this as-yet-undiscovered structure
was erected in the city and not the sanctuary. A full catalogue of the
theoroi inscriptions is provided in Chapters Two (wall blocks from the
possible structure, dating to the second and second/first century B.C.)
and Three (other stones, dating to the third-first centuries B.C.).
There is one anomaly in the wall blocks, an inscription (No. 4, IG
8.168) recording theoroi and proxenoi, dates to the first/second
century AD. This different date is based on the lettering but no
further discussion is provided. Re-use of the structure for recording
initiate lists during the Roman period is indicated in inscription No.
14 (IG XII 8.173). Other inscriptions from both chapters provide more
information on the site, from non-Samothracian theoroi such as Attic
colonists presumably from Lemnos or Imbros given the rarity of actual
Athenian theoroi making the journey.[[5]] Others are from Myrina,
either the Asia Minor city or that of Lemnos (since the city referred
to in the inscription is not provided with any geographical descriptor,
No.9, IG XII 8.162) and other locations in the Greek world. Sometimes
these origins can be seen in the names provided for the theoroi. The
Thracian name in No. 19 (IG XII 8.177) is unsurprising given the
relationship between Thrace and Samothrace. The city of Seuthopolis
has the earliest foreign inscription referring to the Great Gods of
Samothrace in the fourth/third century B.C.[[6]]

The openness of the cult is emphasised in Chapters Six (with ethnics)
and Seven (without ethnics) given the frequency of freeborn, freedmen
and slaves in the inscriptions. No. 36 is a good example, providing a
clear and typical layout of the lists containing free and enslaved
initiates.

Perhaps the most important, and certainly one of the most interesting
inscriptions is No. 29.[[7]] Although not Samothracian, lines 13-14
contain the only mention of Ka/biros at Samothrace as
well as information on the initiates' experience -- 'the doubly sacred
light of Kabiros'. It also refers to the opportunity for initiates to
gain a better place in the afterlife, a benefit previously only
ascribed to the Eleusinian mysteries. The identification of the Great
Gods as Kabeiroi is a long standing debate in the study of ancient
religion with the majority opting for the conclusion that the two
groups are separate, albeit related. This confusion also extends to
the ancient world. Herodotus (2.51) clearly states that the gods of
Samothrace are called Kabeiroi. It is possible that this inscription,
given its second/first century B.C. date follows Herodotus'
misconception and that by this point in history the two groups had
become conflated. Dimitrova does not explore this text as thoroughly
as it deserves in the volume, (although additional research is
available) and it is clear that further work is required. Its
non-Samothracian origin also casts doubts on its relevance to the other
texts within the volume, since other texts from outside the island are
excluded.

Additional and related inscriptions (prohibitions, decrees, etc.) are
included in Chapter Eight and Appendices I-II. Some relevant
information on the location of specific inscriptions is provided and
discussed (see Nos.168-169, SEG XII.395, XIX.593). Indices of Greek
and Latin names are also included.

The Pan-Hellenic nature of the cult is also emphasised in the
conclusions (Chapters Four and Nine) as both the theoroi and the
initiates show a wide range of origins across the Greek world which are
neatly illustrated by the maps in the introduction (Figures 1-2, pp.
2-3). The distribution patterns of attendees show trends which
Dimitrova ascribes to the popularity of the Eleusinian mysteries in
certain regions as compared with the Samothracian ones. The impact of
other cults and the relevance of the Samothracian cult to these regions
are not considered. Those cities which provided theoroi and initiates
are predominantly coastal (although there are exceptions) and
Samothrace's association with the gift of protection at sea is perhaps
of more importance to these city-states than others. Dimitrova
highlights central Greece as being a poor provider of visitors to
Samothrace, but the nature of the region perhaps precludes it from
attending an obviously marine-focused cult. Other areas also show
limited attendance yet these are not mentioned. Other observations are
also made, with further discussion on the roles of theoroi and the lack
of Roman examples to the festival(s) which may have taken place at the
cult centre.

Overall, Dimitrova offers a clear and systematic presentation of the
known epigraphic evidence. The discussion of the possible
interpretation and value of the texts is logical and justifiable. This
volume provides an exceptionally useful resource for those interested
in the Samothracian cult and also provides valuable evidence on access
and initiation in the mystery cults of the ancient world. Its value
will surely increase once the remaining volumes of the Samothrace
excavation reports are completed. The importance of interpretation
cannot be overestimated and this text will provide a useful companion
to the forthcoming Samothrace 12: The Religion of the Sanctuary of the
Great Gods.


------------------
Notes:


1. Fraser, P.M. 1960, Samothrace: Excavations Conducted by the
Institute of Fine Arts of New York University 2.1: The Inscriptions on
Stone. New York. See No. 28.

2. Fraser 1960, No. 36.

3. Bedigan, K.M. 2008, Boeotian Kabeiric Ware: The Significance of the
Ceramic Offerings at the Theban Kabeirion in Boeotia. University of
Glasgow, Unpublished Doctoral Dissertation, p.45.

4. Bedigan 2008, p.245-247, 346.

5. Matsas, D. and Dimitrova, N. 2006, New Samothracian inscriptions
found outside the sanctuary of the Great Gods, ZPE 155, pp.127-136. See
pp.129-130.

6. Guettel-Cole, S. 1984, Theoi Megaloi: The Cult of the Great Gods
of Samothrace. Leiden: Brill, p.21.

7. Karadima, C. and Dimitrova, N. 2003, An epitaph for an initiate at
Samothrace and Eleusis, Chiron 33, pp.335-345.



-------------------------------
The BMCR website (http://bmcr.brynmawr.edu) contains a complete and
searchable archive of BMCR reviews since our first issue in 1990.


***

скоро тук ще напиша и за преводите и книгата на Любомира Радоилска, както и за първата книга на български изследовател на античната философия, публикувана в Оксфордското университетско издателство в началото на тази година - книгата на Светла Славева-Грифин Плотин за числото

А ето я и самата Светла Славева-Грифин - д-р на университета в Айова и преподавател в университета във Флорида.



На тази снимка тя е вляво.
Снима ни съпругът й Доналд Грифин на конференцията в Краков, на която тя бе водещ на една от секциите.

Monday, July 20, 2009

в деня на Свети пророк Илия - памет за Илия Панчовски



Това е снимка на входа на храма на Свети пророк Илия в Княжево.
Днес там имат храмов празник.
Храмове на светия пророк има и в Дружба, и в Дървеница, но тях съм ги зървала само отвън.

Днес е един от най-големите празници на нашата Църква, но на него искам да припомня и за нашия талантлив колега Илия Панчовски (1971-1998), който си отиде много рано от нашия грешен свят.

Илия беше възпитаник на НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". През 1995 г. получи магистърска степен както по философия, така и по класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски", а една година по-късно стана и магистър на Централноевропейския университет в Будапеща по медиевистика.
От началото на 1997 г. започна докторантура по антична философия в катедрата по История на философията с научен ръководител проф. дфн Ради Радев.
Стана победител в конкурса на докторантите, който го излъчи като българския докторант-представител в международния летен университет в Сантяго ди Компостела през 1998 г.

Заедно с Александър Кашъмов (който освен известен адвокат, е и философ) и Стоян Терзийски (който освен адвокат, е и класически филолог и преводач) съставиха и преведоха една малка, но много ценна антология с фрагменти на старите питагорейци.
Книгата излезе благодарение на инициативата на Иван Колев в ръководената от него Библиотека Касталия на издателство ЛИК.
Но също така Илия има и един друг преводачески шедьовър - Приказки на Оскар Уайлд, издаден от СОНМ.
Има преводи на фрагменти и на Хераклит и на фрагменти на софистите.

След смъртта му издадох някои негови студентски текстове и преводите му на Хераклит в книгата Илия Панчовски. Хераклитови фрагменти. С., 2000, ЛИК.

А като отделна книжка на списанието Критика и хуманизъм, приложение към брой 1, 2001, кн. 10, беше издадена неговата магистърска теза от Централноевропейския университет, защитена там през 1996.

Iliya Panchovski. The Pattern of Classification of the Sciences in the Didascalicon of Hugh of Saint Victor.
Analysis of Its Methodology in the Context of the Restoration.

А ето и последните ми думи за него в книгата Хераклитови фрагменти:






По-лесно ще ми бъде да пиша за работите на Илия, включени в тази книга, отколкото за него самия. Затова ще започна с тях.

В първата част на книгата са представени негови преводи, непубликувани досега: някои от фрагментите на Хераклит и глава Пета от “Категории” на Аристотел. Фрагментите-светкавици на Хераклит и друг път са ставали средоточие на преводаческите усилия на Илия Панчовски. Техен резултат бе съвместният превод, осъществен с Александър Кашъмов и Стоян Терзийски, публикуван в “Антология по философия” (издание на “Просвета”, 1992, С.). Новият превод на същите избрани фрагменти показва зрелостта на преводаческата му техника и оригиналността на интерпретацията, която той възнамеряваше да предложи в коментара към тях. В бележките по полетата на фрагментите и на гърба на страниците на превода са скицирани проектите му за интерпретиране на фрагментите в една съвсем нетрадиционна насока: изследване на общото между фрагментите на Хераклит и тракийския орфизъм. Илия е поставил работно заглавие “Мистериалността на философемите на Хераклит” на онова, което трябваше да бъде увод към изданието на превода на всички фрагменти в библиотека “Касталия” на издателство “ЛИК”. Сред тези бележки, скициращи бъдещата работа, се вижда кратък конспект на книгата на проф. Александър Фол “Тракийската култура: казано и премълчано”/ С., “Борина”, 1995/; на Омировите химни на Хезиод, поместени в “Дела и дни. Теогония” в превод на Ралица Константинова /С., “Народна култура”, 1988/; на статия на Н. Теодосиев “Мистериалните “играчки” на тракийските орфици”, публикувана в “Орфей” 3-4, 92-99; набелязани са основните митологични персонажи, върху които е щяло да се съсредоточи бъдещото му изследване: Хеката, Сабазий-Загрей, Ериниите, Хесперидите, Мойрите, Хипнос, Парките. Уви, това изследване остана неосъществено…

В първата част е включен също така неговият превод на гл. 5 от “Категориите” на Аристотел – частта, в която се дава един от отговорите на питането: “Какво е усия – същността-битие или субстанцията”. И според Платон в “Софистът”, и според Аристотел в книга Дзета на “Метафизика” това е най-важното питане на философията. Преводът е направен по Оксфордското издание на гръцкия текст.
В българските преводи на Платоновите диалози (издадени в поредицата “Философско наследство” на “Наука и изкуство”) до този момент тази дума от проф. Александър Милев е превеждана като “същност”, а от проф. Георги Михайлов, проф. Богдан Богданов и проф. Цочо Бояджиев като “битие”. Също така в превода на “Парменид” на Цочо Бояджиев тя се предава като “битийстване”. В превода на Иван Христов на “Категориите”, издаден от “Наука и изкуство” и фондация “Отворено общество” (С., 1993 г.), тази дума е преведена с латинското й съответствие “субстанция”.
Всеки, който прочете превода на Илия Панчовски на гл. 5 от “Категориите”, ще се съгласи, че това е най-провокативният превод на философски текст, излизал досега на български. Това е буквалистичен превод, направен умишлено по този нетривиален начин, за да се види как питането за същността-битие-субстанция проговаря на нашия език и го прави наистина дом на битието, както казва Хайдегер. Такива буквалистични преводи от старогръцки език - например преводът на Николай Гочев на “Антигона” на Софокъл (в списание “Сфумато”, година І, 98, бр. 1) – вече предизвикаха българския читател и способността му да плува в дълбините на езика, далеч отвъд шамандурата на тривиалното, банализирано всекидневно говорене. Предизвикателството, което Илия – Бог да го прости! –предлага отива много по-дълбоко от гмурването в превода на Øpoke…menon с “подложеност” – необичаен и неизползван досега термин, който съумява да се изкопчи от подмолното течение, завличащо преводачите в рифовете или на логическото понятие “субект”, или на лингвистично-граматическото “подлог”. Тази дума “подложеност”, както и повечето Аристотелови понятия и категории, най-вече същността-битие-субстанция е триединна: тя има както логическо, така и езиково-морфологично, а също и онтологическо значение. В превода на Илия Панчовски това се изговаря и проговаря за пръв път на български език. А на всички, които биха искали да прочетат негови преводи на художествен и литературен, книжовен български език, смело може да се препоръча великолепният превод на “Приказки” на Оскар Уайлд, издаден от ИК “Д. Яков” през 1993 и преиздаден от “ПАН” през 1999 г. Един значим негов принос към нашата философска книжнина беше също така изданието “Питагор и питагорейците” от библиотека “Касталия” на “ЛИК” /С., 1994/, на което той и Александър Кашъмов бяха съставители, а преводът на питагорейските фрагменти, включени там бе осъществен съвместно от него, Александър Кашъмов и Стоян Терзийски.

Във втората част на книгата са поместени три негови статии. Първата от тях е първата му студентска писмена работа, която имах удоволствието да прочета през октомври 1990 г. – размишлението за това как се мисли безкрайността to apeiron – неопределеното-и-безкрайното от Анаксимандър и Аристотел. За пръв път текстът е публикуван в сп. FILOSOFIA 1992/2, издавано от “ЛИК”.

Втората работа “Философията – една традиция на бъдещето?” е текстът, с който той получи признанието да бъде обявен за един от тримата първенци в конкурса за студентски проекти “Бъдещето на философията”, организиран от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и списание “Философия”, издавано от МОН през 1994. Той е публикуван за пръв път в същото списание, 1995/1.

Третата работа е текстът, заради който Илия Панчовски бе сред четиримата номинирани на националния конкурс за “Бъдещето на хуманитаристиката”, проведен през декември 1997 г. С този текст “Хуманитарните науки между класификацията на знанието и социалното действие", публикуван в “Демократически преглед”, книга 34, Зима 97/98 Илия Панчовски се включи като представител на България заедно с колегите Димитър Камбуров от Факултет Славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски” и доц. Александър Кьосев в Международния летен университет в Сантяго ди Компостела в Испания през лятото на 1998 г.

В третата част на книгата е публикувана дипломната му работа “Аргументацията в спора: проблемът за аналогията. Софистическите провокации към философията.” Тази работа бе подготвена с научното ръководство на проф. дфн Александър Андонов и Деян Деянов, и защитена през 1995. Тя се превърна в отправна точка на изследователските намерения на Илия Панчовски за докторантурата по антична философия, която започна през 1997. Темата на неговата дисертационна работа бе “Аристотеловата критика на софистиката” и не знам дали от дипломната работа можем да гадаем как щеше да се разгърне новото му интерпретаторско начинание. Дипломната му работа е образец за високо философстване за логиката: тя тръгва от критичното разглеждане на Аристотеловата силогистика, впуска се в анализ на проблемите за метафората, критиката и парадигмата и се връща отново към Елада, към софистиката. За какво става дума все пак? Нека да погледнем към един от заключителните пасажи на третата част “Метафора, критика и парадигма”:

“Става дума за различно и по отношение на общото, и на другото, което не е прогностична аргументация, а дискурс, разкриващ възможностите за флуктуация на стойностите на полето на парадигмалност, спрямо която флуктуация самият той се прилага. Става дума и за жанр философски дискурс, който да изказва непосредствено аргументирани провокации със сгъстен смисъл, в който да се намира самообосноваването му и доказаната му естествена, а не случайна, приложност към аргументирането изобщо”.

Та, за това става дума в този текст, който се чете мъчно, защото не дефинира понятията, с които работи. За професионалистите във философската логика и методологията на науката те са технически термини, естествено сраснали се с имената на известни мислители от ХХ век, които ги изковаха като инструмент за критиката на критиката. За някои от читателите този текст може да се окаже нечетивен, просто защото той е бил писан за академична “употреба” и за четене от професионалисти. В него Илия си служи с понятия, които са взети от една жива дискусионна среда – семинарите по философия на логиката, водени от Деян Деянов в Института за критически социални изследвания, а за Илия това бяха най-истинските, най-философските разговори за мисленето и силогистиката, за логиката и епистемологията, за философията на науката и социалната критика.



И така, това може да бъде представяне на тези работи. Предстои издаването на още две работи на Илия Панчовски: магистърската му теза от Централноевропейския Университет в Будапеща “Проблемът за класификацията на науките и мястото на логиката в нея при Хуго от Сен Виктор”, защитена през 1996, а също така и преводът на избрани фрагменти от софистите с неговия коментар към тях и скиците за дисертацията му. Разбира се, предстоящите срещи с две нови негови книги не могат да бъдат никаква утеха и да заместят общуването с него, но поне могат да успокоят съвестта ни, че не сме позволили плодовете на неговото вдъхновение и мислене да потънат в забрава и неизвестност.

А за самия него ми е трудно да пиша. Не познавам друг човек, който с такова достойнство и гордост да е понесъл изпитанието на болестта и да се е опитвал да я надмогне, без самосъжаление и без оплакване. Болестта го подтикна към самовглъбение и някаква странна, на моменти самоиронична делова енергичност. Едва ли може да има нещо по-респектиращо от млад човек, който е тежко болен, но избягва да уведомява другите за това, за да избегне тяхното снизхождение. Затова и смъртта му изненада мнозина…

У него както при никой друг от нас – колегите му от другите поколения – имаше съвършено съчетаване на високото академично владеене и на класическите езици, и на философстването. Преди него само проф. Иван Саръилиев е имал високи академични степени и по класическа филология, и по философия. Той беше истински професионалист и учен. Най-младият сред нашата философска колегия на “античниците” беше и най-близо до академичния тип работа и до академичния стил на поведение. Той притежаваше и най-точното чувство за намирането на мяра в човешкото отстояние, при което не залиташе нито към лековатата фамилиарност, нито към деловата хладина.

У него беше вродено благородство, с което той заставаше далеч отвъд дребнавите “колегиални” ежби и същевременно в него имаше духовна сила, която го караше да мисли в дълбочина и за обновата, и за бъдещето на Университета, на хуманитарните науки. Всъщност той ме завладя със своите идеи за това, че колкото и сковано и безнадеждно-непроменимо да изглежда академичното ни състояние, ние можем да го променим: за да има бъдеще за хуманитаристиката и за университетската идея.


Дано Господ да го всели в места светли и прохладни, отгдето е изчезнала всяка болка, скръб и въздишка.
Дано да му прости всяко волно или неволно прегрешение, изречено с дума, дело или помисъл!
Дано душата му почива в мир.


Saturday, July 18, 2009

специално за Росен Хинков

Росен преди три дни е написал много художнически
за езерата в северната част на Италия и Швейцария на неговия блог http://hinkoff.blogspot.com/.

А тези дни най-после успях да се поразходя на Витоша, защото дъждовете свършиха, а отпуската започна.
С оглед на предстоящото казармено авторизиране на политическия режим в страната сигурно би трябвало да кажа, че вече съм в полагаема отпуска.
(Само мимоходом да вметна, че тези дни ще взема специални консултации от мъжа ми, баща ми и двамата ми братя за казармения език и стил, че да съм в крак с новото начало.)

Но да се върна към темата на поста:

Росене, виж тук какви снимки направих с моето старо телефонче на Боянското езеро.
И около София има езерца.
Това на мен ми е любимото.
Много е спокойно и мистично около него.

На същата тази блажена първа лятна разходка от полагаемата направих и няколко снимки от Драгалевския манастир.
Нали веднъж питаше какъв е тоя манастир.

Чудно място. Само две монахини има в него и виж какви цветя гледат.














Wednesday, July 15, 2009

към коментара на Сандо

Тази сутрин Сандо е добавил голям и интересен коментар към моите отговори на питането на Бойко Пенчев от миналата сряда.

Първо отговорих накратко, после се разпалих и написах по-дългичко, но то стана толкова дълго, че не се побра в мястото за един коментар и затова го слагам тук:

И така, Сандо, чия рожба е милиционерската партия?

Според мен г.е.р.б. и лансирането на ББ е проект на полит-технолозите на Първанов.
Разбира се, този проект беше легитимиран от властогонците от наричащите себе си "десни партии": ау, aма това e ЕНП, aма това e бъдеща дясна коалиция, aма това е бъдещо дясноцентристко управление...

Тази работа с легитимацията от чужбина всички я знаем как става. Намираш там някой да те потупа по рамото, че си десен, казваш му в добавка и с възторжен поглед, че той е най-добрият десен политик в Европа, а после той реципрочно те обявява за най-перспективния десен в съответната страна.

Взаимни сметки, реципрочни ласкателства и преливане на символен капиталец.

Така някои хора преуспяват и в академичните, и в артистичните среди у нас.
При комплексиран народ като нашия номерът с легитимацията от чужбина винаги върви.

***
Партията на милицията - дясна партия? Глупости.

Всички виждаме, че герб се състои от милиционери, от хора, членували в БКП и от хора, които крият в тайна години от живота си.

Само че, Сандо, през последните две години, откакто съществува герб като политическа партия, а преди това беше гражданско сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, цялата кохорта на сините полит-технолози казваше, че герб е дясна партия, че партиите-членки у нас, които са в ЕНП, са десни и прочие алабализми и портокализми.

Празни думи без съдържание.

***

През последните години някогашното ендесеве се разпадна на три и през тези години не съм чула някой от "Новото време" или особено от НДСВ да говори за ББ нещо хубаво.

Напротив. Всички или почти всички казваха, че неговият таван е бил постът главен секретар на МВР и че съвсем закономерно в тройната коалиция той не е бил сложен за министър, защото дори и за министър не става.
Да не говорим за министър-председател.
За онези, които се отделиха от ендесевето и направиха Българска нова демокрация, не знам какво са говорили за ББ, защото те имаха сравнително малко медийни изяви.
***


***
Ох, разписах се.
Добре, още само едно концептуално нещо, което е много важно според мен.

Ти, Сандо, си написал нещо, което и на мен ми прави шокиращо впечатление.

Какво означават понятията и думите, фразите и етикетите?

Ето например, понятието "гражданско общество".

Както знаем понятието гражданско общество
възниква във Франция по време на Великата френска б.р. и след това се утвърждава като понятийна легитимация на якобинския терор.
***
Обаче у нас, как се транспонира то през последните години?
Съжалявам, за това писах и на блога на Иван Бедров преди два дни.
Ще се повторя. Ако някой ме е чел и там, да ме прощава за повторението.

***

Когато се появи ендесевето, всички ревнаха, че това унищожава гражданското общество.
На пръв поглед и привидно това можеше да се привиди някому така, но на втори поглед - не.

Според корифеите на синята полит-технология в ендесевето са влезли хора от кол и въже, набързо сметени отвсякъде за два месеца.

Само че в ендесевето влязоха десетки юристи и юпитата, които обществото отлично познаваше от двете сбирки на "Българският Великден".

Те може да са били мразени от едни и харесвани от други, но все пак парламентарната група на ендесевето се състоеше от приблизително 120 души, около 80 от които бяха познати на обществото. Там имаше и журналисти, и артисти.
Разбира се, имаше и куриози.

По-важното от това обаче беше, че всички те встъпиха в НС с по няколко папки с по няколко законопроекта.

Тези законопроекти може и да са били лоши, може и да са били добри, но все пак цялото общество научи още по Великден 2000 г., че те говорят за РАЗБОЙНИЧЕСКО-мениджърските дружества (РМД) и че ще внесат в деловодството на НС още в първия ден като народни представители законопроект за приватизацията, в който ще е регламентирано по друг начин. И за десетки други неща. Те бяха познати и като лица, но и като застъпници на едни или други каузи, наистина важни за обществото.
***
А сега какво стана?

В НС влязоха 115 души, които са абсолютно непознати на обществото.

И нещо повече, което е и още по-лошо.
Днес сутринта, по биТиВи гледах интервю с госпожата, която е шеф на Парламента от вчера.

Когато я попитаха все пак кои законопроекти ще бъдат обсъдени първи в пленарна зала, тя отговори, че ще разгледат законопроектите,които са останали от предишното НС...

Да обобщя:

Когато в НС влиза една дисциплинирана рота от над 100 редници, нито един от които не е показал на обществото, че може да прояви законодателна инициатива в защита на каквато и да било кауза, мощните медийни сирени обявяват възкресението на гражданското общество.

И обратно,
когато в НС влязоха 80 души с по 4-5 папки със законопроекти, почти всички медии включиха сирените, с които се обявява смъртта на гражданското общество.

Това е, Сандо.
Понеже съм преподавател по философия и съм вече не в първа младост не мога да си позволя да се плъзгам по изглеждането на нещата и по тяхната привидност.
За мен гражданското общество и общественият интерес бяха в много по-голяма безопасност през 2001 г., отколкото сега.

Сега в НС влезе една мощна милиционерска рота от народни представители, които ще слушкат и ще гласуват, както им наредят.

И на всичко отгоре госпожата-шеф на НС от вчера
пред милионите зрители на биТиВи-то днес сутринта си призна, че те нямали били никакви подготвени законопроекти засега. Защо, нали от две години всички социолози им предричаха успех и в кърпа вързано първо място?


Еми, точно затова през 2001 г. изпитвах една смесица от радостна надежда и силен скептицизъм, но все пак не гласувах за ендесевето.
Тогава прогнозата ми беше 50:50 за успех и провал.
Сега прогнозата ми е 85:15 за провал към успех.

Ендесевето си изкара мандата, защото по същество избраните народни представители през 2001 г. влязоха в Парламента подготвени.
България си остана парламентарна република.НАТО, ЕС, всичко стана даже по-добре отколкото се надявах. Вярно, те поеха щафетата, ама и те самите свършиха страшно много работа.

А ББ с воя на медийните сирени и на перфидно-коварните полит-инжинери на президента от две години бива лансиран като десен.

Когато един авторитарен бивш милиционер вкарва в НС една казармена рота от хора, принизени до биороботчета, които само ще гласуват каквото им се заповяда,
с дисциплина и ред, това се обявява за тържество на гражданското общество, за възстановяване на дясното и лявото, и прочие...

Ако смазването на Парламента е тържество на гражданското общество, аз поне лично за себе си никога няма да приема това якобинско осмисляне на понятието "гражданско общество".
***

И последно, за Милен Велчев и прочие ненавиждани царски юпита, не си прав, Сандо.
Повечето от тях са по-млади от мен и достатъчно изчерпателно са посочили в биографиите си, че са учили тук, завършили са всички те през 1990 г. и са заминали за чужбина като стипендианти на "Отворено общество" или на "Фулбрайт" и т.н. За всички тях съм чела биографиите им, защото една публична личност трябва да може да се представи пред обществото преди всичко със собствената си биография.
За Милен Велчев даже и гласувах на изборите за кмет през 2005 г., но тогава за съжаление, спечели мутрата.

Хайде, да не те питам ти знаеш ли какво са работили бащите на най-лансираните сини полит-технолози от последните 20 години или кои от тях преподаваха научен комунизъм или политическа икономия на капитализма и социализма?

Да не принизяваме разговора до личностите.
***
Имам и още за писане, но за днес стига.
Поздрави и от мен.

Tuesday, July 14, 2009

програма на конференцията "Руската философия на хоризонта на съвременния свят"

Днес, разбира се, започна работа новото Народно събрание.
Около това се вълнувах много през последните дни и писах малко във форума на СЕГА, много във форума на "Дневник" в неделя и доста на блога на Иван Бедров вчера.

Но, освен всичко това, което силно вълнува мнозина в обществото, академичните събития в СУ не спират, макар че учебната година току-що приключи, а кандидатстудентската кампания започна интензивно.

Нашият факултет и нашата специалност, и по-точно Катедрата по история на философията и Катедра Философия, са домакини на четиридневна конференция за руската философия, която е започнала днес.

Ето я и програмата на конференцията:

Программа конференции
Русская философия в горизонте современного мира
14-17-го июля 2009


14-го июля
Окрытие конференции
18.30 ч., зал 1 Ректората СУ им. Климента Охридского

15-го июля

зал 204 РКИЦ

09.30 - 11.00 Ведущий секционное заседание Павел Бойко

Валерий Савчук, СПбГУ, Есть ли ресурс у русской философии?
Минчо Минчев, ВТУ, Современная русская философия в поисках идентичности
Олег Сумин, Монреаль, Россия, Болгария и мировая история

11.00 - 11.30 Перерыв

11.30 – 13. 00 Ведущий секционное заседание Валерий Савчук

Алексей Грякалов, РосГПУ им. А.И.Герцена (СПб), Русская философия как событие: традиция и современный контекст
Андрей Тащиан, КубГУ, Гегель как судьба Росии или Россия как судьба Гегеля? (Метаморфозы „русской идеи” в современном русском гегельянстве)
Павел Бойко, Куб ГУ, Русская философия и культура в контексте духовной реформации современного мира



зал 304 РКИЦ

09.30 - 11.00 Ведущий секционное заседание Гульнара Хайдарова

Александр Петрович, Прищина, Проблема философии „европейской культуры„ и „места” руской философии в ней
Ирина Клюева, Мордовский ГУ, Русская эстетическая антропология XIX – первой половины XX в. и современный эстетизм
Вячеслав Кудашев, Красноярск, Идеи преображения и преобразования человека в русской философии

11.00 - 11.30 Перерыв

11.30 – 13.00 Ведущий секционное заседание Минчо Минчев

В. Левин, Самарский ГТУ, Апокрифы русского марксизма: советское региональное пространство
Ольга Русакова, РАН, Екатеринбург, Постлиберальный дискурсивный поровот в современной русской философии
Ольга Иващук, Южный Федер У, Ростов на Дону, "Я" как философская проблема в творчестве М.Мамардашвили и Э.Ильенкова


13.00 – 15.00 Обедный перерыв

15.00 – 16.30 Ведущий пленарное заседание Димитър Зашев
Пленарный доклад

Виктор Молчанов, РГГУ, Москва, Проблема сознания в русской и феноменологической философии: Вл.Соловьев, Г.Шпет, Э. Гуссерль


16.30 – 17.00 Перерыв

17.00 – 18.30 Ведущий секционное заседание Елена Прибыткова

Асен Давидов, СУ, Религиозный Ренессанс 20 века: возход и трагедия
Надежда Орлова, СПбГУ, Парижский путь русского зарубежья: наследие и наследники (1920-2008)
Радое Голович, Черна Гора, Кардиоцентризм русской философской мысли



16-го июля

зал 204 РКИЦ

09.00 - 11.00 Ведущий секционное заседание Иван Колев

Павел Павлов, СУ, Богословие Флоровского
Александр Глазков, Астраханский ГУ, Историчность и философия неопатристического синтеза Г.В. Флоровского
Сергей Змихновский, Куб ГУ, Диалектика А. Ф. Лосева и современная эпистемология
Фамикадзу Осука, Япония, Смысль и знание в философии языка Алексея Ф. Лосева

11.00 - 11.30 перерыв

11.30 – 13. 30 Ведущий секционное заседание Игорь Зайцев

Иван Колев, СУ, Метафизические первоструктуры у Сергия Булгакова
Димитър Зашев, СУ, О русско-языковом переводе Хайдеггера
Инна Наливайко, Беларусский ГУ, В. Розанов - М. Хайдеггер: начало проблематизации повседневности в постклассической философии
Ирина Березовская, СПбПУ, Общение персоналистических универсумов в философии Бахтина М.М. и Хайдеггера


зал 304 РКИЦ

09.00 - 11.00 Ведущий секционное заседание Павел Павлов


Леонид Лукомский, Платонические основания учения о всеединстве в русской философии
Елена Прибыткова, Институт философии Рурского университета г. Бохум (Германия), Право как ‘этический минимум’: новые интерпретации в современном правоведении и философии права (Вл. Соловьев и его последователи)
Михаела Муравчикова, Братислава, Экуменические идеи В. Соловьева в современном християнском мире
Михаил Максимов, Ивановский ГЭУ, Соловьёвские исследования в постсоветской России: проблемы и поиски решений



11.00 - 11.30 Перерыв

11.30 – 13. 00 Ведущий секционное заседание Михаил Максимов

Димитър Цацов, ИФИ, Радикализация онтологизации: Д. Михалчев и С. Франк
Нина Димитрова, ИФИ, „Национальный европеизм” Семьена Франка
Игорь Зайцев, СПбГУ, С. Франк и Э. Левинас об онтологическом аргументе


13.30 – 15.00 Обедный перерыв

15.00 – 16.30 Пленарное заседание
Ведущий пленарное заседание Вячеслав Кудашев

Пленарный доклад
Ольга Зиновьева, руководитель Исследовательского центра им. А.А.Зиновьева, МГУ, Александр Зиновьев - фигура ренессансная: философ, логик, социолог, писатель, художник, поэт

16.30 – 17.00 Перерыв

17.00 - 18.00 Ведущий секционное заседание Хари Паницидис

Виталий Сааков, Уьяновск, Предприятия и практики мысли Московского методологического кружка
Вячеслав Марача, ИРазв. им. Г.П.Щедровицкого, Москва, Московский методологический кружок как феномен русской философии 2-ой половины XX века



17-го июля

зал 204 РКИЦ

09.30 - 11.00 Ведущий секционное заседание Нина Димитрова

Емил Димитров, Имя Божие и имя человеческое (Ф. Достоевский в свете имяславия)
Хари Паницидис, СУ, В. Розанов: от метафизики пола к философии истории
Гульнара Хайдарова, НГУСпорта, СПб, Феномен боли в европейской и русской философии


11.00 - 11.30 Перерыв

10.00 – 11.00 Зал 304 РКИЦ

Ведущий секционное заседание Димитър Цацов

Андрей Атманских, Екатеринбург, Конкретная метафизика" П.А.Флоренского и возможность нового видения мира...
Цветина Рачева, СУ, К феноменам взгляда


11.00 – 11.30 Перерыв

11.30 – 13.00 Зал 204

Пленарный доклад
Виктор Троицкий (Емил Димитров), Дом Лосева, Москва, Ономатодоксия: русская мысль в поисках оснований миропонимания

13.00 – 14.30 Обедный перерыв

14.30 – 16.00 Философская игра

16.00 Закрытие философской конференции

Thursday, July 9, 2009

моите отговори на питането на Бойко Пенчев

Вчера във вестник "Дневник" моят колега и приятел Бойко Пенчев имаше както всяка сряда текст в колонката.
С него се познаваме от пролетта на 1999 г., когато той редактира и публикува на две части в "Литературен вестник" моя пръв критичен текст за висшето образование у нас, който бе озаглавен "За принципите на висшето хуманитарно образование и за неговото управление".
(Текстът "За принципите..." можете да намерите на образователния блог на Юлиан Попов, към който тук има препратка.)

Вчера Бойко Пенчев, който е преподавател, доц.д-р и заместник-декан във Факултета по славянски филологии и колумнист на вестник "Дневник" (струва ми се от самото начало на излизането му от 2001 г.) зададе със заглавието на текста си питането
Какво се случи на 5 юли?

http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/07/07/751470_kakvo_se_sluchi_na_5_juli/

Отговорих му първо във форума на "Дневник", разбира се,
но понеже става дума за академично-приятелски диалог между двама университетски преподаватели и приятели на теми, които засягат и вълнуват цялото ни общество, реших да ги публикувам и тук:

Здравей, Бойко,

Не съм съгласна с теб, че не е ясно какво е станало на 5 юли.
Или поне на мен ми е ясно, но то е може би защото съм с няколко години по-възрастна от теб.
Няма за къде и за кога да мълча.
Ето ти например десет обяснения:

Обяснение първо, от гледна точка на Аристотеловата “Политика”:
На 5 юли у нас охлокрацията нахлу към властта. Българската политейя, така както и много други европейски политии, през последните осем години имаше и една щипка аристокрация – имахме си един потомствен европейски аристократ и роднина на няколко европейски монарси, който има конституционните права на български гражданин като всички нас и създаде политическа партия преди осем години. С политическото си поведение и политическото си говорене донесе на обществото и страната ни много повече добро, отколкото зло. И по-конкретно:
а) обогати изпълнителната и законодателната власт с включването в нея на много наши (приблизително) връстници, учили и работили в чужбина;
б) даде възможност на обществото да се поотдалечи от бруталния мачизъм и лансира много жени на важни позиции, a те показаха, че умеят да работят достатъчно добре за общото благо, че знаят и могат много;
в) направи всичко възможно за присъединяването на страната към ЕС и НАТО;
Еми, който не ще малко аристокрация у нас, сега ще получи много охлокрация.

Обяснение второ, от гледна точка на Платоновата “Държава” и на основните принципи на конституционализма тук и сега:
На 5 юли у нас нахлу към властта един тиранин.
Този тиранин не е чел Конституцията и основни европейски документи, което до този момент беше само смешно, но вече става и опасно.
Този тиранин към днешна дата е само все още кмет на София, но се държи така, сякаш вече е извършил преврат.
Още на първата си пресконференция в нощта след изборите тиранично обсеби микрофона и елиминира водещия си съпартиец-формален-лидер-на-партията; не благодари на своите колеги, които – за разлика от него – имаха мъжеството да се кандидатират за мажоритарни кандидати и за водачи на листи, и се претрепаха от тичане за двата месеца изборен маратон; не даде думата на нито един от тях.

Този тиранин, който се държи така, сякаш Конституцията вече е суспендирана и е обявено извънредно положение, издава заповеди на все още действащия министър-председател утре да му “сдаде властта”, както ни информира днес “Дневник”.
Това е противоконституционно.


Първо, народното събрание трябва да се конституира,
после, да си избере председател,
после, групата на държащия се като тиранин да получи проучвателен мандат,
после да състави кабинет,
после да получи одобрение от 121 депутати,
после, да се закълне заедно с кабинета си (което може и да не стане, защото и Станишев преди 4 години не беше избран с мандата на първата по големина парламентарна сила).

И чак тогава тиранинът ще има конституционното право да изисква от министър-председателя в оставка да му “сдаде властта” като конституционно избран негов приемник.
Дотогава всички негови изцепки вече са не просто комични, но и противоконституционни.
До този момент той е просто кмет, който днес, отново се е държал като тиранин, сякаш извършил преврат и суспендирал конституцията.

(Тук ще допълня нещо, което го няма във форума на "Дневник". Това, че ББ не е чел Конституцията и няма да я прочете никога, е ясно като бял ден, но поне телевизия сигурно е гледал. Не може да не е забелязал, че например президентът на САЩ се избира винаги в първия вторник на ноември, но встъпва в длъжност в средата на януари.
Във всички правови страни е така.
Ако ББ ще се държи у нас така, сякаш нямаме Конституция и никой няма да смее да му направи забележка, че даже още указът на президента за свикване на НС не е издаден, това означава, че на 5 юли е имало не само избори за ново НС, но и превратна смяна на политическата система у нас.)

Обяснение трето, от гледна точка на биографичния разказ:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който има точно десет години на мрак и сенки в биографията си.
От 1991 до 2001 година какво точно е работил, кои са били юридическите и физическите лица, които е охранявал, (освен двама, за които е ясно кои са били) и какво точно е било имущественото състояние на охраняваните от него, че да натрупа голямото си лично богатство?
За това богатство, натрупано през 1991-2001 година, той платил ли е на държавата всички дължими данъци и една подробна данъчна проверка може ли да удостовери това?

Това е. Овластен е човек, който не може да обясни какво точно е работил и кого точно е охранявал цели десет години и какви пари е получавал за тази работа.

Обяснение четвърто, от гледна точка на психолингвистиката:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който в 50% от изреченията, които произнася, говори за себе си. Има негови интервюта, в които личното местоимение “аз” и глаголите в 1 лице, ед. число, са над 75%.
И този човек, който винаги говори за себе си и само за себе си, се е засилил да става министър-председател.

Обяснение пето, от гледна точка на социолингвистиката и предупрежденията на Умберто Еко във “Вечният фашизъм”:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който говори новговора, описан от Оруел в “1984” и подчертан от Умберто Еко като последен, но най-опасен белег на всеки ур-фашизъм, на всяка диктатура. Новговорът на ур-фашизма се базира върху “бедна лексика и елементарен синтаксис, с цел да ограничат инструментите за сложно и критично разсъждение. Но трябва да бъдем готови да идентифицираме други форми на новговор, дори когато приемат невинната форма на популярно токшоу”.
(Цитирам по “Умберто Еко. Пет морални есета”. С. , 1999, с. 37, превода на Ирена Кръстева)

Обяснение шесто, от гледна точка на хуманизма и на ценността на човека като най-висша ценност в една нормална, човешка, неполицейска и нефашистка страна:

На 5 юли към властта се устреми една партия, чийто неформален лидер се изказа в подкрепа на целите на възродителния процес и издевателствата с един милион наши съграждани през 80-те години.
Това антихуманно и ур-фашистко изказване беше направено в петък сутринта по една телевизия, но пък вестникът, на който ти си колумнист, Бойко, го прикри с пълно информационно затъмнение.
Да, вестник “Дневник” през следващата и през последващата седмица не помести нито един ред, с който да отбележи, камо ли да разкритикува това, че лансираният от тази финансово-медийна групировка бъдещ министър-председател, е направил такова скандално ур-фашистко изказване.

Обяснение седмо, от гледна точка на принципа за разделението на властите, наложен още от Клистен през 508 г. пр. Хр. в Атина и обоснован от Аристотел в “Политика”, но разбира се, възприеман и до днес като основен конституционен принцип във всички правови държави по света:

На 5 юли напълно триумфира фетишизацията на целта избиране на парламент, който да може да излъчи правителство.

Добре, но освен тази вторична цел, парламентът трябва да изпълнява и първичната си функция – да създава закони.
В бъдещото НС първата и най-голяма сила колко юристи ще има?
Мнозинството в това НС ще може ли да пише и приема някакви, какви да е закони, или всеки ден ще ни разсмива с трогателно-плашеща юридическа неграмотност като тази, която днес гербаджиите са демонстрирали в ЦИК (че трябвало нови частични избори във Велико Търново)?

На 5 юли пред олтара на бъдещата стабилност на изпълнителната власт беше ампутирана законодателната власт.

Това означава, че при това парламентарно мнозинство правителствена криза може и да няма, но ще има парламентарна и конституционна криза.
Колко депутати-гербаджии са юристи?

Обяснение осмо, от гледна точка на принципа за върховенство на закона, представен като основа на демокрацията още в “Историята” на Херодот:

От гледна точка на принципа за върховенство на закона българската република достигна до своя телос именно по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и после при Станишев, колкото и това да вбесява онези, които ги мразят.

Ако някой не иска да чете стар автор като Херодот, да вземе да прочете поне Пиер Бурдийо и по-точно “Благородническото съсловие на държавата”. Във всяка една република максимумът на републиканизма, пише Бурдийо, се достига тогава, когато има върховенство на закона и достатъчно представителство в законодателната и изпълнителната власт на les robins – на хората, облечени в роби, в тоги, сиреч на юридическото съсловие.
Същото нещо, но с други думи е написал и Херодот в един знаменит триалог в своята “История”.
Нашето юридическо съсловие влезе и се представи в изпълнителната и законодателната власт достатъчно добре при последните две правителства.
А в новия парламент и в новото правителство, да попитам отново, колко юристи ще има?

Обяснение девето, от гледна точка на деветата Божа заповед, дадена от Господ-Бог на Мойсей ( Изход 20: 16):

От тази гледна точка спечелиха онези, които лъжеха и лъжесвидетелстваха.
Като се започне от Савойския скандал, който беше раздухан преди три години и от който не излезе нищо, та се стигне до истеричната подписка-клевета, под която се подписаха над 180 000 души, защото сегашните управляващи щели били да отменят българския като задължителен в училище???
Сегашните управляващи благородно не опровергаха тези клевети, особено последната и на 5 юли гласувалите за НДСВ обяснимо бяха по-малко от подписалите подписката с клеветата. Въпреки факта, че Даниел Вълчев беше най-успешният образователен министър през двете десетилетия на прехода и че са въведени финални и няколко междинни миниматури по български език в средното училище.

Обяснение десето, от гледна точка на войната между финансово-медийните империи и олигархичните констелации:

На 5 юли едни финансово-медийни корпорации победиха други и едни олигархични констелации надвиха други.

В името на икономическата целесъобразност и - уж – излизането от кризата, на власт е докарана една популистка към ур-фашистка парламентарна констелация, защото по всяка вероятност гербаджиите ще управляват с атакаджиите.

Това е, скъпи Бойко.
Имам и други обяснения, но като за първо време тези са достатъчни, струва ми се.

post scriptum, който дописвам специално за форума на “Дневник” и “Сега”, където може би също ще сложа този текст:

Първо, не съм и никога не съм била нито комунистка, нито царистка;
Второ, тройната коалиция и нейното самозабравяне и зулуми никак не ми харесваха;
обаче, задаването на една ур-фашистка констелация в парламента ме ужасява;
Трето и най-важно, изобщо за да започне нещо като що-годе нормализация на политическия живот у нас, всички трябва да си припомним (а някои от нас да прочетат поне веднъж) какво е написал Аристотел за историята на атинската политейя в едноименното съчинение:

В нейната предистория, още преди Дракон, е било постановено следното: никакви висши длъжности не бива да се заемат от никого за повече от десет години.

В нашия политически “елит” и в политическата класа, както и сред академично-артистичната и медийната олигархия, а и в интерпретаторско-политологическото съсловие, има прекалено много хора, които заемат висши длъжности и разполагат с огромна власт вече почти 20 години.
От всички цветове и разцветки на политическата дъга.

*

Tuesday, July 7, 2009

малко снимки от премиерата на "Спасителна книга" и покана за дискусия

Както вече бе съобщено на два пъти тук, голямото духовно постижение на няколко колеги от катедрата по Класическа филология - издаването на седем нови книги - започна с освещаване на седемте нови превода в параклиса на Богословския факултет и премиера на "Спасителна книга" в Аулата на БФ на 11 юни.

Разбира се, там и тогава беше най-точното време и място за представяне на превода, направен от гръцкия оригинал на Симеоновия сборник, както е по-известна тази богословска антология у нас.

Ето някои образи от събитието в Аулата на БФ:



деканът на БФ доц.д-р Емил Трайчев говори за ценността на тази книга за богопознанието и християнската ни вяра




Най-вдясно е издателят на цялата поредица АРХЕТИП - г-н Румен Баросов от Фондация за българска литература, до него е доц.дфн Петя Янева - декан на ФКНФ и преводач на книгата заедно със Сергей Иванов, доц. от Американския университет в Благоевград (но той, за съжаление,не присъстваше). До дфн Петя Янева е проф. дфн Георги Попов, до него е доц. Трайчев, а до него прав е водещият йеромонах хаджи д-р Стефан.



Ето още една снимка на йеромонах хаджи д-р Стефан.

Той е писал за премиерата и в последния брой на Литературен вестник 1-7.07.2009/24.

Ще цитирам финала на неговото представяне във вестника, на с.4-5:

Дано чрез запознаването с тази достойна за похвала книга се настроим за духовни и културни подвизи, без да униваме и роптаем, но с мъдростта, търпението и смирението на светите Отци да вървим по пътя на нашето културно и нравствено усъвършенстване. Да помним думите на Свещеното Писание, които ни задължават "да бъдем твърди и много храбри и да не се отклоняваме ни надясно, ни наляво, а да постъпваме мъдро и благоразумно". (Ис. Нав. 1 7)
Вярвам и ще се моля този ценен труд за българското богословие, философия, филология да допринесе за укрепване на знанието, културността и вярата в православния ни народ.
Край и Богу слава



***



Тази премиера беше много хубаво начало, но тепърва предстоят още много интересни академични събития около всички тези седем нови издания.

Да напиша още веднъж кои са членовете на екипа, на редакционната колегия на този преводаческо-издателски проект:

* проф. дфн Мирена Славова - ръководител на катедрата по Класическа филология и редактор на няколко от издадените книги в поредица АРХЕТИП; световноизвестен епиграф, с публикации в най-престижни международни издания и издателства;

* доц.дфн Петя Янева - декан на ФКНФ и изследовател, посветил години от живота си на византийския оригинал и старобългарския превод на Симеоновия сборник, за което преди време получи научната степен доктор на филологическите науки, а сега - и съдеец със Сергей Ивенов в превеждането на този богословско-философски корпус на съвременен български език;

* доц.Сергей Иванов, д-р на Православната академия Свети княз Владимир в Ню Йорк и преподавател на Американския университет в Благоевград;

* доц.д-р Виолета Герджикова - преводач на Изократ в този проект; изследовател на античната култура; автор на множество текстове за литературата и културата в гръцкия и римския свят;

* гл.ас. д-р Драгомира Вълчева - преводач на Писма на хетери и изследовател на гръцкия език от античността до днес;

* гл. ас. д-р Невена Панова - преводач на Клавдий Елиан ( в този проект), но и на половината от книгите в Закони на Платон,изд. СОНМ, 2006, изследовател на античната гръкоезична литература, автор на книгата Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването, СОНМ, 2005;

* гл.ас.д-р Борис Вунчев - преводач на Дигенис Акритас и преподавател но съвременен гръцки език;

* гл. ас. Доротея Табакова - преводач на Еврипид в този проект, но и на други произведения на античната драма; изследовател на рецепцията на античната драма у нас;

* ас. Николай Шаранков - преводач на Клавдий Елиан и на някои от речите Изократ; докторант по епиграфика;

* ас. Тамара Кръстева - преводач на Еврипид и художествен редактор на превода на Дигенис Акритас; преподавател по латински;


***

Всички те, както и колегите, които работят по проекта ТЕЗЕЙ, ни отправят следните покани за петък, 10 юли

На 10 юли 2009 г. от 15 до 18 ч.
в Заседателна зала 1 на СУ
Катедрата по класическа филология

организира

„В лабиринта на транскрипциите“,

кръгла маса, посветена на проблемите
при превод от антични езици,
и най-вече на нормите и принципите за предаване на
антични имена и реалии на български език.

Инициативата е част от проект

Т е з е й –
дигитална библиотека
и дискусионно пространство
за старогръцка литература,
реализиран с подкрепата на НИС към СУ.

За подробности следете http://theseus.proclassics.org/

От 18.30 ч. в Заседателна зала 1 на СУ
ще бъде представена преводната колекция
„Архетип“ на издателство
Фондация за българска литература.


З а п о в я д а й т е

Thursday, July 2, 2009

придобивка за вечността

Това, което направиха колегите от Катедрата по класическа филология във ФКНФ през тази година за четящите хора у нас, е наистина придобивка за вечни времена.

Те ни зарадваха с няколко превода на важни антични гръкоезични и по-късни византийски произведения, които излизат за първи път на български език.

И така, това голямо, това необикновено екипно дело, за което всякакви похвали ще са недостатъчни, се състои от няколко части, които можете да видите тук, но и да ги намерите по книжарниците.



В изданието Еврипид. Избрани трагедии
са включени няколко трагедии, преведени от Доротея Табакова и Тамара Кръстева.
С предисловие от двете преводачки.
Хиполит и Орест са в превод на младата колега Тамара Кръстева,а Ифигения в Таврида, Елена и Циклоп - в превод на Доротея Табакова, която от години се е посветила на превеждане и изучаване на превеждането на античната драма у нас.



В изданието Клавдий Елиан. Шарени истории
като преводачи и автори на предисловието са се изявили Николай Шаранков и Невена Панова, а редактор е Мирена Славова.




Ето, в това книжно тяло българският читател получава нови животописи от Плутарх.
Успоредни животописи допълва вече направените преводи на български с осем нови биографии на значими личности от античността, направени от Драгомира Вълчева, Невена Панова и Доротея Табакова, под редакцията на Мирена Славова.
Новите биографии, които българският читател вече ще може да прочете, са на Тезей и Ромул, на Перикъл и Фабий Максим, на Алкивиад и Гай Марций Кориолан, на Демостен и Цицерон.
Предговорът е на Невена Панова.




Писма на хетери от Алкифрон е в превод и с предговор на Драгомира Вълчева.

Както е написано на гръбчето на корицата:

Хетерата е лека жена с тежък характер. Хетерата не вярва на сълзи, на думи също не вярва. Хетерата знае как да си поиска своето: пари, бижута, дрехи и слугини. Обича да пише писма, но не държи да получава...
Когато са с любовници, хетерите са забавляват...
Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват...




Не е известно кой е авторът на това произведение със заглавие Дигенис Акритас.
Преводът е на Борис Вунчев, а редактори са Мирена Славова и Драгомира Вълчева, но като художествени редактори върху превода са работили и Тамара Кръстева и Елени Церовска.

На мен до този момент не ми беше известно, че има и такъв много интригуващ средновековен героичен цикъл на източния средиземноморски свят .
Както е написано в представянето на книгата в днешния брой на Литературен вестник:

... действието на Дигенис Акритас се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят - на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици...




Отдавна имаше нужда и от превод на Изократ. Речи.
Сега вече преподаването както на антична философия, така и на гръцка култура и литература от класическата епоха, ще стъпи на това солидно издание.
Какво е познанието за Елада, ако студентите не могат да прочетат Панегирика или речта Срещу софистите?
Преводът е на Виолета Герджикова и Николай Шаранков, а редактор е Мирена Славова.
Предговорът е от двамата преводачи.

Част от представянето на гръбчето на корицата казва на читателя:

Изократ е наричан вдъхновител на хуманизма, възпитател на Европа и баща на модерното либерално образование. Разказват, че когато получил от своите ученици първата такса за обучение, възкликнал:
"Сега осъзнах, че съм се продал на тези хора".
В следващите десетилетия обаче той обучил и напътствал именити държавници, пълководци, оратори, историци и поети, изобретил висшето образование и предопределил пътя му за повече от две хилядолетия. Създал съдебни пледоарии на заплетени казуси и съвършени политически речи.






Спасителна книга (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник), за чиято премиера в Богословския факултет вече писах, но скоро ще разкажа и със снимки за нея, е преведена от Петя Янева и Сергей Иванов.

Както се вижда от чудесното оформление на Радостина Рачева, всички тези книги излизат в колекция АРХЕТИП и са издадени с помощта на издателската програма Култура 2007-2013 на Европейския съюз.

Хубаво е, че всички тези от важни по-важни придобивки са представени в днешния брой на Литературен вестник - със статии или във витрината.

Димитър Илиев е представил изданието на новите пиеси на Еврипид, Анета Димитрова - Спасителна книга, а Невена Панова - речите на Изократ.

Йеромонах хаджи д-р Стефан е написал за премиерата и празничната служба-освещаване на всички тези книги в параклиса на Богословския факултет на 11 юни.

Освен превод, всички тези издания имат и достатъчно упътващи читателите предисловия, кратки, но много полезни коментари и бележки.

Много важно е също така ефектното оформление и представянето на гръбчетата на кориците със завидно чувство за хумор и по най-примамлив за читателя начин.

Следващата седмица, учебната година ще завърши на 10 юли, в петък, с дискусия върху преводите на гръкоезични автори на български език, но за това ще напомня оше веднъж с подробности след няколко дни.

За такова голямо колективно постижение всякакви суперлативи ще са уместни, но наистина най-точното е старото Тукидидово достояние за вечността.